Иван Попов - Лутащи се мравки

— Ясно — обади се Бен. — Какво пък, ще му окажем съдействие на Михаел Арбиб.

Вече се здрачаваше, когато цветният принтер отпечата последния лист от картата. Том разтри зачервените си очи, докато Арбиб сглобяваше на масата отделните листове в едно цяло.

Работата можеше да свърши и много по-бързо, ако не беше самохвалството на Бен. Докато правеха обедна почивка, той поведе разговор с Арбиб за това как ще се обработват по-нататък данните, нанесени на картата. Последва дълга беседа между двамата за клъстерен и факторен анализ. От нея Том не разбра нищо, още повече че накрая тя се превърна в спор относно бързодействието на някакви транспютърни методи. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав Бен заяви, че обработката, за която класическите методи губят между два дена и една седмица машинно време, може да се свърши за десетина минути с програма, писана от него за някаква астрономическа обсерватория. Разбира се, Арбиб погледна на това твърдение с абсолютно недоверие. Двамата почти започнаха да си разменят обидни реплики, когато Бен каза, че залага хиляда крони, Арбиб предложи две хиляди и формулираха условията на облога: данните са в стандартен формат, ако програмата, написана от Бен, ги обработи за по-малко от половин час, той печели. Бен държеше програмата си на диска на един от компютрите в щаба, който беше свързан към телефонна линия, и за да не бие път до щаба, се опита да я преточи през модема на Арбиб. След половин час напразни опити обаче се видя, че телефонните връзки в тази глуха провинция са прекалено лоши и Бен хукна обратно към щаба, а Том остана да довърши работата по картата.

— Нещо се забави нашият човек — обади се Арбиб от масата. — Вече три часа го няма, не знам дали да го чакаме или да отидем да вечеряме.

— Сигурно по пътя се е сетил, че са необходими не десетина минути, а десетина часа, и е решил да не се излага… Това не му е за пръв път, едно време в гимназията му викаха Багдадския лъжец.

В този момент обаче на входната врата се позвъни, Арбиб натисна някакъв бутон на стената и след секунди в стаята влезе запъхтян Бен. Той хвърли един поглед върху картата на масата и се пльосна на стола пред компютъра.

— Сетих се, че моята програма работи с Евклидова метрика вместо с метрика на Махаланобис, и се забавих, за да я преправя — задъхано обясни той. — Къде точно са ви данните?

Арбиб стана от кожения си стол и отиде да му помогне. Двамата се занимаваха около минута с клавиатурата, после Бен измърмори: „Така… Сега остава само да изчакаме известно време“. Двамата станаха, Бен се заразхожда нервно из стаята и изведнъж вниманието му бе привлечено от картата върху масата.

— Това разпределението на биоенергията ли е? — попита той.

— Да, нали ти обяснявах на обед… Трябва да се определят областите с висока интензивност на полето и евентуално да се предскаже положението на възможните негови източници.

— Май че съм виждал някъде подобна карта… Да, разбира се! Една от схемите на Братята имаше почти същия вид като тази.

Том също се вгледа в картата. Докато работеше на екрана, виждаше само отделни квадранти и зони от нея, защото мащабът беше прекалено едър. Върху плана на Западните области бяха нанесени виолетовите зони с повишена концентрация на биоенергия, както и някакви обекти, които Арбиб наричаше критични точки и които се групираха по странен начин малко встрани от виолетовите зони. Веднага се набиваше в очи приликата с една от откраднатите карти, само цветовите означения бяха различни.

— Какви са тези схеми на братята? — Арбиб изведнъж наостри уши.

— На Том му се удаде случай да седне на компютъра на един тип от Братствата и свали от диска му разни неща.

Дано не стане дума за обстоятелствата около това сядане, помисли си Том. Но Арбиб не смяташе да задава такъв въпрос. Известно време той замислено почесваше брадата си, после промърмори:

— Значи Братята имали данни за биоенергията… Интересно.

— Да не би да е просто някакво съвпадение? — предположи Бен. — Имаше един такъв случай: на някакви иманяри продали за голяма сума във валута карта на съкровище, за която по-късно се оказало, че не е карта на съкровище, а разписание на пекинското метро. Някой хитрец я бил намерил да се търкаля в боклука и я употребил по най-добрия начин.

— Още повече, че Братята не са нищо друго, освен, ъ-ъ-ъ… хора, които вярват в глупости — допълни Том. — Нещо като религиозни фанатици.

— Тук не си прав! — разпали се Бен. — Преди седмица, докато бях в отпуск, случайно се завъртях около една от студентските демонстрации. И там, в първите редици, знаеш ли кои видях? Компанията от оня купон в пълен състав. Ивар, Хан, Горо… Тина… И останалите, не им знам имената. Развяват плакати, скандират „Оставка“ и така нататък. А повечето от тях дори не са студенти! Нали на купона говорих с тях. Като че ли Ивар им е нещо като шеф, защото постоянно ги инструктираше. Така че не смятай, че са само религиозни фанатици.