Емил Зола - Терез Ракен

Любовниците не се мъчеха да се видят насаме. Не си уредиха среща, нито веднъж не си размениха крадешком целувка. Убийството сякаш беше успокоило за известно време страстната треска на плътта им. С убийството на Камий те като че ли бяха достигнали пълно задоволяване на тези необуздани и неутолими желания, които не можеха да наситят, притискайки се в обятията си. Престъплението сякаш им беше донесло такава силна наслада, че ги бе погнусило, бе вселило в тях отвращение към любовните ласки.

А всъщност сега те съвсем леко можеха да се отдадат на тази свободна любов, копнежът по която ги бе тласнал към убийство. Госпожа Ракен, безсилна, затъпяла, не представляваше никаква пречка. Къщата им принадлежеше, те можеха да излизат, да ходят където им е приятно. Но любовта вече не ги вълнуваше, желанията бяха изчезнали; те стояха там, разговаряха спокойно, гледаха се, без да се изчервяват и да тръпнат, сякаш бяха забравили безумните пориви, когато се бяха притискали до задушаване, до премазване на костите. Сега дори избягваха да се срещат насаме, защото нямаше какво да си кажат и двамата се страхуваха да не проявят прекалена студенина. Когато си подаваха ръка, изпитваха някаква неловкост, че се докосват.

Впрочем всеки от тях си мислеше, че разбира защо са тъй безразлични и подплашени, когато се озоват насаме. Смятаха, че се държат хладно от предпазливост. Спокойствието и въздържаността според тях бяха дело на здравия разум. Те се мъчеха да се убедят дори, че това душевно и телесно умиротворяване отговаря на желанията им. От друга страна, гледаха на отвращението и на неловкостта, които чувстваха, като на остатък т уплахата, като таен страх пред наказание. Понякога се залъгваха с надежда, мъчеха се да си възвърнат палещите някога мечти и изпадаха в недоумение, съзнавайки, че въображението им е пусто. Тогава се вкопчваха в мисълта за предстоящия си брак. Достигнали целта си, освободени от страха, отдадени един на друг, те пак ще си възвърнат страстните желания и ще вкусят мечтаните наслади. Тази надежда ги успокояваше, възпираше ги да не слязат до дъното на бездната, която се бе издълбала между тях. И двамата се убеждаваха, че се обичат както някога, очакваха часа, който трябваше да си направи съвършено щастливи, като ги съедини завинаги.

Никога досега Терез не бе чувствала такова душевно спокойствие. Тя несъмнено ставаше по-добра. Неукротимият й нрав се бе смекчил.

Беше щастлива, че нощем е сама в леглото си, че не усеща до себе си слабото лице, болнавото тяло на Камий, който възбуждаше плътта й и я оставяше в плен на неудовлетворени желания. Струваше й се, че е малко момиче, девица под белите завеси, приютена сред безмълвието и мрака. Просторната, малко прохладна стая и харесваше с високия таван с тъмните ъгли и мириса на манастир. Тя започна дори да обича голямата черна стена, която се издигаше пред прозореца й; цялото лято всяка вечер седеше загледана с часове в сивите камъни на тази стена и в тесните ивици звездно небе, които се изрязваха между комините и покривите. Сещаше се за Лоран само когато внезапно я събуждаше кошмар. Тогава сядаше в леглото трепереща, с разширени очи, загръщаше се в нощницата си и си казваше, че ако до нея лежеше мъж сигурно нямаше да я нападат такива внезапни страхове. Мислеше за любовника си като за куче, което би я пазило и закриляло. По свежото и спокойно тяло не пробягваше ни най-малка тръпка на желание.

Денем в магазина тя се интересуваше от всички външни прояви на живот; излизаше от вглъбеността си, освобождаваше се от потайния бунт, от вечните мисли за омраза и отмъщение. Омръзна й да мечтае; тя имаше нужда да действа и да вижда. От сутрин до вечер гледаше минаващите през пасажа хора; шумът, суетенето я развличаха. Стана любопитна и словоохотлива, с една дума, истинска жена, защото досега мислеше и действаше като мъж.

От наблюдателния си пункт забеляза млад човек, студент, който живееше в една от съседните сгради с обзаведени стаи; по няколко пъти на ден той минаваше край магазина. Този младеж беше блед и хубав, с буйни коси на поет и офицерски мустаци. Терез го намираше изящен. Цяла седмица беше влюбена в него, влюбена като ученичка. Увлече се по разни романи, започна да сравнява младия човек с Лоран и той й се стори много тежък, непохватен. Четенето й разкри непознати досега романтични хоризонти. До този момент беше обичала само с нервна възбуда и чувственост, сега започна да обича и в мислите си. Но ето че един ден студентът изчезна; по всяка вероятност се беше преместил. Терез го забрави след няколко часа.