Емил Зола - Терез Ракен

— Тогава ела, ела пак утре! — отговори Лоран, като я притискаше с треперещи ръце.

— Не мога да дойда!… нали ти казах, няма за какво да изляза.

Тя кършеше ръце, после добави:

— О, аз не се страхувам от скандал. Ако искаш като се върна, ще кажа на Камий, че си мой любовник и ще се върна да спя тук… Но се тревожа за тебе. Не искам да ти преча в живота. Желая да ти създам щастливи дни.

Инстинктивното благоразумие на младия човек се пробуди.

— Ти си права — каза той, — не бива да се държим като деца. Ах, ако можеше мъжът ти да умре!…

— Ако можеше да умре!… — повтори бавно Терез.

— Ще се оженим веднага и няма да има от какво да се страхуваме! Ще се наслаждаваме пълно на любовта си… Какъв чудесен, сладък живот!

Младата жена се беше изправила; тя гледаше пребледняла, с мрачни очи любовника си. Устните й потрепваха.

— Понякога хората умират — прошепна най-сетне тя, — само че е опасно за тези, които ги надживяват.

Лоран нищо не отговори.

— Виждаш ли — продължи тя, — познатите средства не са подходящи.

— Ти не ме разбра — невъзмутимо отговори той. — Аз не съм глупак. Искам да те обичам спокойно… мислех си, че всеки ден се случват какви ли не нещастия: човек може да се подхлъзне, да го удари тухла… Нали разбираш? В такъв случай само вятърът е виновен, никой друг!

Гласът му звучеше странно. Той се усмихна и добави ласкаво:

— Върви си, бъди спокойна, ние ще се обичаме и ще живеем щастливо… Щом не можеш да идваш тук, аз ще уредя всичко. Ако се наложи да не се виждаме няколко месеца, не ме забравяй, мисли си, че работя за нашето общо щастие.

Той притисна в обятията си Терез, която вече отваряше вратата, за да си тръгне.

— Ти си моя, нали? — каза той. — Заклеваш се да ми се отдадеш цяла веднага, когато пожелая.

— Да! — възкликна младата жена. — Аз ти принадлежа! Прави с мен каквото искаш!

Те останаха за миг сурови, безмълвни. После Терез се изскубна рязко, без да се обръща, излезе от мансардата и се спусна по стълбите. Лоран чу шума от отдалечаващите се стъпки.

Когато всичко утихна, той се прибра в бърлогата си и си легна. Постелята беше още топла. Той се задъхваше в тази тясна дупка, изпълнена с жарките милувки на Терез. Струваше му се, че все още вдъхва аромата й; тя беше минала оттук, бе оставила нещо от себе си, бе разпръснала ухание на виолетки, но сега той можеше да притиска в обятията си само неуловимия призрак на любимата жена, който витаеше около него. Обзе го отново треската на възбудата и неудовлетворената любов. Не затвори прозореца. Легна по гръб, с голи ръце, разтворил длани, той търсеше прохлада и размишляваше, загледан в тъмносиньото парче небе, изрязано от прозореца.

До сутринта една и съща мисъл се въртя в главата му. Преди да дойде Терез, през ум не му бе минавало да убива Камий. Бе споменал смъртта на този човек просто така, принуден от обстоятелствата, разгневен от мисълта, че няма да види вече любовницата си. И ето че сега една нова страна от несъзнателната му природа се разкриваше — увлечен от страстите на изневярата, той започваше да замисля убийство.

Сега, поуспокоен, сам в тихата нощ започна да обмисля престъплението. Идеята за смъртта, подхвърлена отчаяно между две целувки, се връщаше неумолима и неотстъпна. Измъчен от безсъние, изнервен от острото ухание, оставено от Терез, Лоран преценяваше клопките, пресмяташе лошите последици, доказваше си изгодите, които би имал, ако стане убиец.

Всичките му интереси го подтикваха към престъпление. Той си казваше, че баща му, селянинът от Жьофос едва ли ще умре скоро. Може би щеше да му се наложи да остане чиновник още десет години, да се храни из евтините ресторанти, да живее на тавана без жена. Тази мисъл го подлудяваше. Напротив, ако Камий умре, ще се ожени за Терез, ще наследи госпожа Ракен, ще си подаде оставката и ще скита колкото му се иска на слънце. И той се отдаде на мечтата за лентяйско съществуване. Виждаше се вече свободен, сит, отпочинал, търпеливо очакващ смъртта на баща си. И когато действителността прогонваше мечтата, той се сблъскваше с Камий и стискаше юмруци, сякаш да го убие.

Лоран желаеше Терез; желаеше я само за себе си, непрекъснато. Ако не се погрижеше да отстрани мъжа, жената щеше да му убегне. Тя беше казала, че няма да може да дойде пак. Той би я отвлякъл някъде, но тогава и двамата щяха да умрат от глад. Рискът щеше да е по-малък, ако убие мъжа. Нямаше да избухне скандал, просто щеше да отстрани един мъж, за да заеме мястото му. Със своята груба селска логика той намираше това средство за превъзходно и естествено. Дори природното му благоразумие му подсказваше този бърз начин.