Емил Зола - Пари

Но вратата се отвори и Юре влезе със своята осанка на обикновен човек.

— О, ето ви и вас, Юда! — каза Сакар.

Юре, научил, че Ругон решително ще изостави своя брат, се беше сдобрил с министъра: той беше убеден, че в деня, в който Ругон се опълчи срещу Сакар, катастрофата ще бъде неизбежна. За да получи прошка, той бе започнал да слугува на големия човек, отново изпълняваше поръчките му, като понасяше в тази работа ругатни и ритници.

— Юда — повтори той с тънката усмивка, която понякога просветляваше грубото му селско лице, — но при всички случаи един храбър Юда, който е дошъл безкористно да предупреди господаря, на когото е изменил.

Но Сакар сякаш не искаше да го чуе, извика само, за да потвърди своя бляскав успех:

— Е? Две хиляди петстотин и двадесет вчера, две хиляди петстотин двадесет и пет днес.

— Зная, току-що продадох.

Изведнъж гневът, който той прикриваше под закачливия си вид, избухна:

— Как така сте продали? Аха, добре! Значи напълно! Вие ме зарязвате заради Ругон и минавате при Гундерман!

Депутатът го гледаше смаяно.

— При Гундерман, защо?… О, минавам при интересите си съвсем просто. Аз, нали знаете, не съм луда глава. Не, не съм толкова лаком, предпочитам да използувам веднага, щом има възможност да се спечели. И затова може би никога не съм губил.

Той отново се усмихваше като предвидлив и хитър нормандец, който прибира реколтата си, без да се вълнува.

— Един член на управителния съвет! — продължаваше Сакар гневно. — Ами кой тогава искате да има доверие? Какво трябва да си мислят хората, като ви виждат, че продавате в разгара на повишението? По дяволите! Вече няма да се учудвам, ако заявят, че нашето процъфтяване е изкуствено и че наближава денят на банкрута… Тия господа продават, тогава всички да продаваме, това е паника.

Юре мълчаливо направи неопределен жест. Всъщност той се присмиваше, неговата работа беше опечена. Понастоящем имаше само грижата да изпълни мисията, с която Ругон го беше натоварил, колкото се може по-деликатно, без много да се измъчва.

— Бях започнал да ви казвам, скъпи мой, че съм дошъл да ви предупредя безкористно… Ето какво. Бъдете благоразумен, вашият брат е разгневен, той напълно ще ви зареже, ако се оставите да бъдете победен.

Като сдържаше гнева си, Сакар не трепна.

— Той ли ви изпрати да ми кажете това?

След като се подвоуми, депутатът счете, че е по-добре да признае.

— Е да, той… О, вие да не би да си въобразявате, че атаките на вестник „Есперанс“ са го раздразнили? Те не могат да наранят неговото честолюбие… Не! Обаче помислете си наистина колко много католическата кампания на вашия вестник пречи на сегашната му политика. След тези злополучни усложнения в Рим цялото духовенство му обърна гръб, пак беше принуден да накара да осъдят един епископ за злоупотреба… И за да го атакувате, вие сте избрали този именно момент, в който той полага такива усилия да не бъде удавен от либералната революция, породена от реформите на 19 януари, които се съгласи да въведе с единственото желание да ги насочи мъдро в определена посока, както казват… Вие, неговият брат, си помислете дали той е доволен?

— Наистина — отвърна Сакар подигравателно, — много е мръсно от моя страна… Ето че този нещастен брат, който в беса си да остане министър управлява в името на принципи, които отричаше вчера, и който се опълчва срещу мене, защото не знае как да пази равновесие между сърдитата десница, която се смята излъгана, и третото съсловие, изгладняло за власт. Вчера пак, за да успокои католиците, подхвърли своята знаменита клетва, че Франция никога няма да остави Италия да отнеме Рим на папата. Днес, ужасен от либералите, той много би желал да им даде някакъв залог, иска му се да ме заколи, за да им се хареса… Миналата седмица Емил Оливие го раздруса здравата в Камарата…

— О — прекъсна го Юре, — той продължава да се ползува с доверието на Тюйлери, императорът му е изпратил орден с диаманти.

Но с рязък жест Сакар каза, че не могат да го измамят.

— Обаче Световната банка вече е много могъща, нали така? Може ли да се търпи една католическа банка, която застрашава да завладее света, да го покори с парите, както са го покорявали преди със закона? Всички свободомислещи, всички франкмасони, готвещи се да станат министри, треперят от страх… А може би се уговарят тайно с Гундерман за някакъв заем. Какво би станало с едно правителство, ако не попадне в лапите на тия мръсни евреи?… И ето че моят глупав брат, за да задържи властта още шест месеца, ще ме направи плячка на мръсните евреи, на либералите, на цялата тази измет, като се надява, че ще го оставят малко спокоен, докато ме изядат… Добре, върнете се, за да му кажете, че не ме е страх от него…