Емил Зола - Доктор Паскал

Но детето бе изсукало дясната гърда и понеже се сърдеше, Клотилд го обърна и му даде лявата. После отново започна да се усмихва от ласката на лакомата му малка уста. И все пак тя беше надеждата. Нима майката, която кърми, не е символ на продължението и спасението на света? Наведе се и срещна чистите детски очи, отворени възхитено, жадно към светлината. Какво й казваше малкото създание, та сърцето й така се бе разтуптяло под гръдта, която го кърмеше? Каква блага вест известяваше устичката му, докато сучеше? На какво дело щеше да отдаде кръвта си, след като заякнеше от толкова много мляко и станеше мъж? А може би нищо не казваше, може би вече лъжеше? Но тя все пак беше дълбоко щастлива, пълна с безгранично доверие в него!

В далечината отново гръмнаха фанфари. Това навярно беше апотеозът, мигът, когато баба Фелисите със своята сребърна мистрия полагаше основния камък на паметника, който щеше да се издигне за прослава на Ругонови. Широкото синьо небе, зарадвано от неделното веселие, сияеше. А в топлата тишина, в спокойното уединение на работната стая Клотилд се усмихваше на детето, което продължаваше да суче, вдигнало ръчичката си право нагоре като знаме, като призив към живота.

© 1987 Ерма Гечева, превод от френски

Émile Zola

Le Docteur Pascal, 1893

Сканиране и разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Емил Зола. Избрани творби в шест тома. Том 5

Издателство „Народна култура“, София, 1987

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Симеон Хаджикосев, Христо Тодоров

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Автор на бележките: Гено Генов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14988]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00

… „Епок“, оня републикански вестник, който излиза в голям тираж и публикува материалите на Тюилри! — Дворецът Тюилри е бил построен като градска резиденция на френските крале в края на XVI в. в централната част на столицата. Той бил изоставен по време на управлението на Луи XIV, който предпочел да живее в двореца край Версай. След Великата френска буржоазна революция от 1789 г. в него се разполагат канцелариите на висшите правителствени органи. През 1852 г. в качеството на „император на французите“ тук се настанява Наполеон III. Зола намеква за документите, открити в хранилищата на двореца и засягащи управлението на Наполеон III, които се публикуват в парижките вестници през месец юли 1872 г. — Бел.Г.Г

… бе умрял от преяждане през нощта на 3 септември 1870 година, след като бе научил за Седанската катастрофа. — Войската на Наполеон III претърпява пълно поражение от пруската армия при Седан, град в Ардените, Североизточна Франция, на 2 септември 1870 г. Това събитие бележи края на Френско-Пруската война и краха на Втората империя във Франция. — Бел.Г.Г.

… след преврата от 2 декември бяха допринесли за възтържествуването на новия режим. — На 2 декември 1851 г. Шарл-Луи Наполеон заповядва да арестуват водачите на Републиканската и на Роялистката партия във Франция, а след това разпуска Националното събрание. На 2 декември 1852 г. принцът президент се обявява за „император на французите“ под името Наполеон III. — Бел.Г.Г.

Легендата за нейните два салона — жълтия салон… зеления салон. — Вж. т. I на настоящото издание — „Възходът на семейство Ругон“. След победата на Империята Фелисите променя цвета на тапицерията в салона на дома си, където се стича висшето общество на Пласан. Зеленият цвят бил символът, по който се разпознавали всеотдайните привърженици на политическия режим, наложен от Наполеон III. — Бел.Г.Г.

Нали чичо ти Йожен доста се издигна… Не говоря за брат ти Максим, той е толкова богат… Нито за братовчедите ти: Октав Муре… нашият мил абат Муре е истински светец! — Зола описва подробно издигането на Йожен Ругон в политическия живот на градчето Пласан по време на преврата на Наполеон III в романа „Възходът на семейство Ругон“, а преуспяването му в Париж е проследено в „Негово превъзходителство Йожен Ругон“. Издиганията и паденията във финансовите спекулации на Аристид Сакар са отразени художествено в романите „Плячката“ и „Пари“. Преуспяването на Октав Муре в сферата на търговията с модни стоки е пресъздадено в романите „Врящото гърне“ и „Дамско щастие“. Любовната идилия на Серж Муре с Албин е обрисувана в „Грехът на абат Муре“. — Бел.Г.Г.