Роджър Зелазни: Окото на котката

Защо обаче да се крие? Та нали точно това ще очакват. Докато охраната съсредоточава вниманието си върху най-сложните методи, защо да не отвлече тежък камион, да пресече с гръм и трясък моравата, да пробие някоя от стените, да скочи от кабината и да започне да стреля по всичко, което се движи?

Сепна се и се обърна с гръб към прозореца. Това не беше негов проблем. Положително имаше доста хора, по-подготвени от него да надхитрят извънземната независимо от резултата на компютъра.

Върна се на стола си и вдигна чашата. От посоката, в която бе излязъл Тедърс, се приближаваха стъпки. Стъпки и меки гласове, придружени от слаб звънтеж в ушите му. Езикът на стрейджианците се намираше в ултразвуковия диапазон от скалата на човешкия слух и макар те да стесняваха обхвата на използваните честоти и да се придържаха към по-ниските, когато говореха на земни езици, винаги оставаха известни обертонове. Прекалено дългият разговор със стрейджианец обикновено предизвикваше главоболие. Отпи още една глътка и остави чашата на масата, когато те се появиха иззад ъгъла.

Двамата стрейджианци носеха тъмносини поли и широки ленти, кръстосани на гърдите като патрондаши. Към тях бяха прикрепени декоративни карфици или знаци за заеманата длъжност. Между Тедърс и извънземните вървеше друг мъж — нисък, набит, с тъмна коса, останала само на челото, слепоочията и тила. Под тежките му вежди проблясваха сякаш изработени от нефрит очи; носеше зелена мантия и пантофи. Били позна генералния секретар на ООН Милтън Уолфорд.

Тедърс го представи на Долтмар Станго и Орар Богарти, както и на Уолфорд. Сетне всички седнаха. Тедърс каза:

— Те ще те осведомят по-подробно по въпроса.

Били кимна.

Стрейджианецът, когото наричаха Долтмар Станго, заразказва, вторачен право пред себе си в празното пространство:

— Този въпрос е свързан с идването на ваши хора в нашия свят. Там те вече са изградили значителен анклав — точно както ние имаме свой тук, на Земята. Това не създаваше почти никакви проблеми и в двата свята. Но сега, в резултат на моята настояща мисия да водя преговори за сключване на политическо и търговско споразумение, очевидно в тези райони ще се създадат постоянни дипломатически представителства.

Той направи моментна пауза сякаш за да подреди мислите си, после продължи:

— Виждате ли, на Стрейдж има малка религиозна група, която вярва, че когато земните жители умират на нашата планета, субстанцията на живота им замърсява отвъдния свят. Постоянните дипломатически представителства дават всички основания на тази група да смята, че нейните опасения с течение на времето все повече ще се превръщат в реалност. Ето защо членовете й са против каквото и да било споразумение с вашите хора и искат те да напуснат нашия свят.

— Колко е голяма тази група? — попита Били.

— Малка е. Най-много между петдесет и сто хиляди членове. Ала не числеността е важна. Това е секта на фанатици и голяма част от тях преминават суров курс на обучение, който понякога разкрива смайващи способности на индивида.

— И аз така съм чувал.

— Една такава личност се е нагърбила със задачата да поправи нещата. Отвлякла е космически кораб и е поела курс към Земята. Според нея убийство на толкова високо равнище ще осуети нашите преговори, ще направи невъзможно сключването на договор и това ще доведе до изтегляне на земните жители от нашия свят.

— Колко близо е тя до истината?

— Винаги е трудно да се правят предположения по подобни въпроси, но убийството със сигурност ще забави хода на преговорите.

— И се очаква тя да пристигне след няколко дни?

— Да. Получихме информацията от други членове на сектата, но те не можаха да кажат нещо по-конкретно. Научили са историята с всичките й подробности едва след заминаването на тази жена и тогава са уведомили властите. Искали са непременно да се знае, че тя е действала по собствена инициатива, а не по заповед.

Били се усмихна.

— Кой знае — отбеляза той.

— Вярно е. Във всеки случай, тъй като съобщенията се движат по-бързо от космическите кораби, предупреждението беше изпратено.

— Вие най-добре трябва да знаете как да спрете някой от собствените си хора.

— Такъв проблем възниква рядко — отвърна Долтмар. — Но обичайният метод е да се изпрати група от надарени с подобни способности адепти след нарушителя. За съжаление…

— О, да.

— Така че трябва да се справим, като използваме онова, което ни е под ръка — продължи извънземният — вашите хора ще се опитат да я спрат в космоса, но прогнозите им дават само двайсет и седем процента шанс за успех. Имате ли някакви идеи?