Роджър Зелазни - Окото на котката

— Минават през стени?

Били поклати глава.

— За това не зная. Чувал съм да говорят, но самият аз никога…

— Казвали са ти истината. Стрейджианците имат режим на обучение, който създава такава способност у някои от тях. Това е полурелигиозна подготовка, доста тежка, изисква години и невинаги дава резултати. Но благодарение на нея могат да се създадат известен брой адепти с особени умения.

— В такъв случай ти знаеш за стрейджианците повече от мене.

— Вярно е.

— Тогава защо ме питаш?

— Една от тях се е запътила насам.

Били сви рамене.

— Тук се навъртат няколко хиляди стрейджианци. От много години.

Тедърс сръбна от питието си.

— Но всичките са обикновени. Имам предвид една от онези, преминали специалната подготовка.

— И какво от това?

— Тя пристига, за да убие генералния секретар.

Били помириса брендито си.

— Хубаво е, че са те известили — накрая изрече той — и можеш да прехвърлиш работата на хората от охраната.

— Не е достатъчно.

По време на целия разговор Тедърс упорито се мъчеше да срещне погледа му. Накрая Били се бе вторачил в него и помощникът на генералния секретар изпита известно суетно чувство на победа, без да осъзнава, че това вглеждане означава съмнението на другия в онова, което му се говори.

— Защо да не е?

— Хората от охраната не разполагат със средства да се справят със стрейджианските адепти — отвърна Тедърс. — Със сигурност борбата с тази жена не е по силите им.

Били поклати глава.

— Не разбирам защо ми разказваш всичко това.

— Компютърът посочи твоето име.

— В отговор на какво?

— Поискахме да потърси човек, който би могъл да я спре.

Били довърши питието си и остави чашата настрана.

— В такъв случай се нуждаете от нов програмист или знам ли какво. Трябва да има доста хора, които са по-осведомени от мен за стрейджианските адепти.

— Ти си специалист по преследване и залавяне на екзотични форми на живот. По-голямата част от живота ти е протекла в подобни занимания. На практика сам си напълнил с екземпляри Института за междузвезден живот. Ти…

Били махна с ръка и каза:

— Стига, извънземната, за която говориш, е разумно същество. А аз съм прекарал повечето време в преследване на животни — вярно, екзотични, някои от тях много хитри и опасни, но все пак животни, а не същества, способни да правят сложни планове…

Котка…

— … затова не мисля, че в този случай опитът ми наистина е приложим — заключи той.

Тедърс кимна.

— Може би да, а може би не — изрече той най-сетне. — Но по въпрос като този трябва да сме съвсем сигурни. Би ли поговорил със стрейджианските представители, които са тук на посещение? Вероятно те са в състояние да ти дадат по-ясна представа от мене.

— Разбира се. Готов съм да говоря с всеки.

Тедърс довърши питието си и се надигна.

— Да ти налея още едно?

— Може.

Тедърс напълни отново тумбестата чаша.

— Ще се върна след няколко минути — отправи се надясно и напусна стаята.

Били остави чашата си и стана. Обиколи с равна крачка помещението, огледа заглавията на книгите по лавиците, докосна обложките на томовете, подуши въздуха, смесен с миризмата на стара кожа. Пак долови слаб, почти парлив дъх, който по-рано не бе успял да определи — мирис, какъвто бе усещал при срещите със стрейджианци в миналото, на друго място. Те трябва да са прекарали в тази сграда известно време, реши той, или пък са били в това помещение съвсем наскоро, за да оставят толкова силни следи от присъствието си. Спомняше си ги: хуманоиди, високи над два метра, с тъмна кожа, но със сребристи лица, шии и гърди; с плоска глава, тесен ханш и широки рамене, с подобни на яка костни израстъци, които им служеха за звукови сензори, и с малки, тесни като цепки, чуждоземни очи — обикновено жълти, но понякога с цвят на канела или кехлибар; обезкосмени, грациозни по особен, присъщ на насекомите начин с множеството си стави, те се движеха безшумно и говореха на език, далечно подобие на гръцки, макар че той не разбираше и него.

Езикът е онова, реши той, което отделя разумните същества от животните. Дали?

Котка?…

Приближи се до прозореца и се загледа навън към моравата. Стигна до извода, че е трудно някой да я прекоси, без да го забележат, дори и ако се използват най-простите охранителни устройства. А тук положително разполагаха с множество защитни системи. Но тя можеше да приеме почти всякакъв облик, можеше да проникне на това място в невидима форма…