Роджър Зелазни: Окото на котката

Натъпка лулата си и я запали. Сенки като множество пръсти се протегнаха бавно от запад. Да пробяга целия този път, а после да седне и да си почине, когато се вижда краят — това изглеждаше правилно. Страхуваше ли се, зачуди се той. Страхуваше ли се от проклетото обаждане? Може би точно за това ставаше дума. Или му се искаше за последно да види забавената лента на този отрязък от своя живот, преди да се е случило нещо, което да го промени? Имаше една песен… Той не можеше да си я спомни.

Когато почувства, че е дошло време, стана и закрачи през хладината и сенките към огромната, далечна шестоъгълна къща с врата на изток — към своя хоган, който не беше съвсем хоган.

Небето вече беше по-тъмно, когато се приближи до жилището си, дърветата допълнително спираха притока на светлина, а извисяващата се постройка, измазана с хоросан и облицована с дърво, се потапяше във все още беззвездната вечер. Обикаля я в продължение на седем минути, преди да се приближи от изток и да се качи на грубо издяланата дървена тераса, с която бе обградил дома си. После влезе и запали лампата. Имаше си собствени генератори на енергия на покрива и под земята.

Отиде до централния фогон , сложи малко подпалки и стъкна огъня. След това се съблече, захвърли джинсите „Ливайс“ и фланелената риза на червени и бели карета в коша за пране заедно с останалите си дрехи. Отправи се към високата тясна баня, влезе вътре и нагласи таймера за триминутен ултрависокочестотен душ. Водата в този район не можеше да се изразходва с лека ръка. След като излезе, надяна риза от еленова кожа, плътни панталони в цвят каки и чифт меки мокасини.

Пусна устройството, което записваше новините, включи екрана на монитора, нагласи програмата да следи някои от темите, които най-общо го интересуваха, после влезе в малкия открит кухненски кът вдясно и си приготви ядене сред висящите низи от люти чушки и лук.

Нахрани се в ниско, тапицирано с пухкава кожа кресло. По стените наоколо бяха окачени килимчета от Двата сиви хълма и Ганадо, между тях бяха пръснати снимки на извънземни пейзажи в рамки. На далечната стена се подпираше пирамида с оръжия; близо до нея имаше метална платформа от един квадратен метър, обградена с блестящи вертикални решетки с различна височина, а вдясно от нея — голям пулт и монитор. Лампичката за съобщения все още мигаше.

Когато се нахрани, той повъртя в ръце устройството на колана си и го остави. Отиде в кухнята и изпи една бира.

и трима демонстранти бяха задържани по обвинения, че са запалили колата на длъжностното лице, издало разпоредбата

Във фантастичното свидетелство, направено днес пред детективи от Лос Анджелис, главно място заемат твърдения за обработен с наркотици банан

„Естествено университетът се гордее с тях — заяви деканът Шлобин, — но“

Стрейджианският посланик Долтмар Станго и консулът Орар Богарти разговарят вече втори ден с генералния секретар Уолфорд. Упорито се ширят предположенията за пробив в преговорите за сключване на търговско споразумение, но засега новинарите

Съгласно постановление на областния съд длъжностните лица в Менинджър извършиха