Роджър Зелазни - Пясъчни врати

Затаих дъх и огледах околността. Заобиколих предпазливо стъклената будка с гръб към нея, вглеждайки се внимателно в най-тъмните места, във всяко черно петно и вдлъбнатина на покрива.

Това, което търсех, разполагаше с известни преимущества пред мен. Въпреки това чувствах нарастваща увереност в собствената си правота, а заедно с това набираше сили и желанието да се справя с него. За нищо на света нямаше да се откажа. Ако дебне някъде в тъмнината, ще го чакам, докато търпението му се изчерпи. Ако пък се опита да избяга, ще го последвам.

— Зная, че си тук — произнесох полугласно — и че ме чуваш. Време е да изясним нещата, защото стигнахме твърде далеч. Готов ли си да се предадеш и да отговаряш на въпросите ни? Или възнамеряваш да усложняваш и без това сериозното си положение?

Отговор не последва. Все още не бях зърнал онова, което се надявах да открия.

— Е? — продължих. — Чакам те. Ще остана тук токова, колкото е необходимо. Сигурен съм, че нарушаваш закона — твоят закон. Вероятно съществува закон, забраняващ подобна дейност. Вече зная какво те кара да постъпваш така, но сега това няма особено значение. Трябваше да се досетя по-рано за всичко, но тогава все още не бях запознат с огромното разнообразие на извънземни форми на живот. Една от причините да постигнеш толкова много. Там, в къщата на плажа! Точно там трябваше да се досетя, когато се върнах втория път. Вероятно и преди сме се срещали, и то неведнъж, но едва ли мога да бъда обвиняван, че не обръщах внимание на тези срещи. А в онази нощ, когато изучавах машината… Готов ли си вече да се покажеш? Не? Както искаш. Предполагам, че притежаваш телепатични способности, а това би означавало, че думите са излишни. Доказателства? Не чух да казваш нищо на Зимайстер. Все пак, за да съм абсолютно сигурен, ще продължа нашето общуване по този начин. Подозирам, че имаш защитен слой или нещо подобно, подходящо за твоя модел. Когато бях долу видях слабо сияние. Искаш или не, ще трябва да стоиш със затворени очи или да извърнеш глава, иначе ще забележа отблясъците. Затова пък ти няма да можеш да ме виждаш. Освен ако разчиташ на телепатичните си сетива. Не, едва ли ще го сториш — тогава доктор М’мрм’млрр ще те засече. Не е толкова далече. С други думи, не си в най-изгодното положение. Какво ще кажеш? Не е ли време за малко благоразумие? Или предпочиташ продължителната обсада?

Тишина, както преди. Не можех да позволя на съмненията да вземат връх над мен.

— Инатим се, значи — продължих аз. — Разбирам, имаш много за губене. Рагма и Чарв сгрешиха, след като се озоваха толкова далеч от епицентъра на събитията. Но може би знаят някакъв начин, с който да облекчат участта ти. Не се сърди. Просто разсъждавам на глас. Имаш още време. Струва ми се, че никой не ме последва. Сигурно защото М’мрм’млрр чете мислите ми и докладва за нашия разговор на останалите долу. Така че те също знаят това, за което пръв се досетих. Не бива да се обвиняваш за нищо. Сигурен съм, че съвсем доскоро не си имал никаква представа — както и всички останали — за разумния характер на Звездния камък и за това, че веднага щом го „включа“ той ще започне да събира и обработва получената информация. Вече ми е ясно защо не ми съобщи за теб — пак тази проклета бариера, която нарушаваше връзката помежду ни. Добре, че ме подсети с онзи цитат от Луис Карол — сигурно го е видял, докато се навъртах в книжарничката. Не зная. Нищо чудно просто да го е изкопал от инвертираните ми спомени. Така или иначе, първоначално цитатът не ми говореше нищо. Дори след като камъкът предприе втория си опит да ми помогне. Първият сигнал беше усмивката. Отново не схванах за какво става въпрос. Чак докато чичо Ал произнесе думата „чишърско“, а аз погледнах нагоре и зърнах на лунния фон очертанията на котка. Ти си бутнал мрежата върху Пол Байлер. Зимайстер също е твое творение. Нуждаеше се от хора-агенти и Морти бе великолепен избор — човек с престъпни наклонности и способности, с богат опит, алчен, лесен за манипулиране и добре запознат с обстановката. Ти го купи и го изпрати да гони камъка. Само че Звездният камък имаше други идеи и почти в последния възможен момент успях да ги схвана. Ти си черната котка, която ми пресече неведнъж пътя. Какво ще кажеш, да чакаме ли още? Всеки момент някой от моите хора долу ще се сети да запали светлината. И тогава ще те открия.

Бях абсолютно уверен, че съм готов за всичко, но и този път ме чакаше изненада. Той се хвърли право към очите ми и аз нададох ужасен писък. Какъв глупак съм бил!