Роджър Зелазни - Разказът на търговския пътник

— Предпазливост — назова я.

Жена с гордо изпъната дясна ръка застана от запад.

— Риск — нарече я Вайъли.

На изток постави друга жена, с широко разтворени ръце.

— Сърцето.

От югозапад застана философ с високо чело и сраснали се вежди.

— Главата.

…На югоизток — усмихнато момиче, чиято ръка бе вдигната то ли в приветствие, то ли в замах за нанасяне на удар.

— Шанс — приключи изброяването кралицата и застана в средата на кръга, който ми напомняше едновременно за Стоунхендж и остров Пасха. Помоли ме: — Донеси два стола и ги постави ето тук и тук… — и ми показа местата на север и юг от нейния кръг.

Така и направих. Тя седна на северния стол, зад последната наредена от нея статуя — Прозрението. Аз заех мястото си зад гърба на Страстта.

— Сега мълчи — нареди ми тя.

След това в течение на няколко минути и кралицата седя неподвижно, скръстила ръце на коленете си. Накрая попита:

— Какво е нарушило равновесието — на дълбочинно ниво?

От лявата ми страна се обади Предпазливостта, но металическият глас идваше отгоре, от Езика.

— Преразпределението на древните сили — изрече той.

— По какъв начин?

— Скритото излезе на открито и се мести — отвърна Риска.

— Въвлечени са и Амбър, и Хаос — така ли?

— Точно така — обади се Страст, която стоеше пред мен.

— „Древните сили“ — повтори Вайъли. — Колко древни, по-точно?

— Съществували са преди да се появи Амбър — промълви Памет.

— А били ли са преди появата на Рубина на справедливостта — Окото на Змията?

— Не — отвърна същата статуя. Кралицата шумно си пое дъх.

— Колко са на брой?

— Единайсет — отговори отново предишният й събеседник.

Тя пребледня, но аз пазех тишина, както ми беше наредено.

— Онези, които разравят праха на миналото — обади се след малко, — какво искат те?

— Възвръщането на славата на отминалите дни — обясни Страст.

— Възможно ли е да успеят?

— Да — отвърна Прозрение.

— А може ли да се избегне подобен изход?

— Да — съгласи се същата статуя.

— Но ще бъде опасно — добави Предпазливостта.

— С какво трябва да се започне?

— Попитай пазителите — обади се Главата.

— Колко зле е положението?

— Всичко вече е започнало — съобщи пак той.

— И заплахата вече е реална — добави Риск.

— Както и благоприятната възможност — допълни Шанс.

— А каква е тя? — поинтересува се Вайъли.

Разнесе се стържене, когато оръжието ми се плъзна на пода там, където го бях облегнал на стената. Кралицата извърна глава.

— Мечът ми току-що падна.

— Назови го!

— Това беше оръжието на баща ми и името му е Уеруиндъл.

— Да, чувала съм за него… — След малко се обърна към статуите си. — Този човек, Люк, притежава нещо, свързано с меча и сродното му оръжие. Аз обаче не знам историята им.

— Двамата са свързани — потвърди Памет.

— Как по-точно?

— Създадени са по един и същ образец, кажи-речи по едно и също време и се явяват част от силите, за които говорехме.

— Ще се получи ли сблъсък на интереси?

— Да — потвърди Прозрението.

— Какъв по-точно?

Прозрението премълча, но Шанс се засмя.

— Не ви разбирам!

— Тя се смее, когато не е сигурна — поясни Главата.

— Люк ще вземе ли участие в сблъсъка?

— Да — отвърна Прозрението.

— Следва ли да потърси пазителите?

— Длъжен е да опита — реши Сърцето.

— А ако не успее?

— Дори и сега към нас се приближава Принцът, на когото е известно повече — каза Главата.

— Кой е той?

— Освободеният затворник — обясни същата статуя.

— И кой по-точно?

— Носи сребърната роза — добави Главата. — И притежава втория меч. Вайъли вдигна глава и се обърна към мен:

— Имаш ли въпроси?

— Да. Но се съмнявам, че ще получа отговор, ако попитам дали ще победим ние.

Шанс се разсмя, докато кралицата се изправяше на крака. Тя ми позволи да й помогна да върне статуите на местата им. След това, когато отново седнахме, я попитах:

— „Търсене на пазителите“?

— Със сигурност има един страж, а може и да са двама — обясни ми тя. — Самоотстранил се принц на Амбър и неговата сестра от дълбока древност са пазили част от тази сила. Логично е да се провери дали още са живи и спазват ли все още обета си.

— Самоотстранил се ли? Защо?

— По лични причини, свързани с починалия крал.

— А те къде са?

— Нямам представа.

— Как тогава можем да ги намерим?

— Има Карта…

Тя се изправи и се приближи до малък скрин с чекмедженца. Оттам извади опакован комплект карти. Бавно преброи няколко от горната страна на колодата и извади една.