Фредерик Пол - Златото в края на звездната дъга

Следват медицински бележки. Здрави сме. Минаваме на регулярни прегледи при Ив Барстоу. Ан и Ски имаха няколко незначителни кариеси по зъбите си и Ив ги запълни, по-скоро заради упражнението, отколкото заради нещо друго. Нямам предвид упражнение по запълване на зъби, а по акупунктура — Ив се е запалила по нея. Всичко мина чудесно.

Всички ние се чувстваме като деца, които пишат на мама и тате от летния лагер и всички горим от желание да ви зарадваме с личните си постижения. Бедата е, че не разполагаме с кой знае какво. Всеки има по нещо, с което се гордее — като Барстоу с неговите доказателства по някои класически математични проблеми, трудното е да решим какво от всичко това да изпратим с ограничените си енергийни ресурси, без да ги прахосваме за глупости. Ето защо гласувахме и решихме да ви изпратим поетичната адаптация на „Война и мир“, която написа Ан. Доста е дългичка. Дано успеем. Започвам да я предавам…

Пролетта дойде и във Вашингтон. Черешовите дръвчета по брега на Потомак цъфнаха, парка „Рок Крийк“ се покри с бледа зеленина. Дори през шума на хеликоптерните двигатели до ушите на Кнефхаузен достигаха откъслечни изстрели, а очите му се спираха на димните завеси от сълзотворен газ и запалителен коктейл „Молотов“ в Джорджтаун и около Уотъргейт. „Тия не знаят умора“ — помисли си с раздразнение Кнефхаузен. Зачуди се какъв смисъл има да се блъска за такива като тях. Това малко го поразсея. Вниманието му се отклони в три посоки — опустошения, но обрасващ в пролетна зеленина пейзаж, ескорта от щурмоваци, които кръжаха около неговия вертолет и документите в скута му. Просто не можеше да се съсредоточи върху кое и да е от трите неща. От всичко най-много го притесняваше доклада от „Конститюшън“. Нуждаеше се от експертна помощ за детайлен анализ на съобщението и това не му харесваше. Не му харесваше и съобщението. Къде бе допуснал грешка? Та те бяха негови деца, специално подбрани. Нито един от тях не бе показвал на младини и най-малка склонност към хипарщина. Какви тогава бяха тези глупости с „И Цинг“ и тия тъпотии с Achillea milefolium позната още като „бял равнец“? Какви „експерименти“? Кой измисли тези отвратителни антинаучни акупунктури? Как смеят да отклоняват енергия от ограничените си ресурси за някакви неясни „изследователски причини“ и какви са тези причини? И най-вече, какви са тези „проблеми с кораба“?

Той надраска в бележника си:

„Да последва незабавно изпълнение. Прекратете с тези глупости. Имам чувството, че се държите като деца пуснати във ваканция. Вие предавате идеалите на проекта.“

Кнефхаузен

След като пробяга разстоянието от вертолетната площадка до бронирания вход на Белия дом той предаде посланието си за незабавно изпращане до „Конститюшън“ през Голдстоун, на далечната страна. Необходимо им е само едно напомняне, убеждаваше се той и отново ще влязат в правия път. Но безпокойството не го напусна, докато се оглеждаше в огледалото и се приготвяше за среща с президента.

Този път го поведоха не нагоре, а надолу. Предстоеше му да влезе в подземните помещения, където някога е бил разположен плувният басейн на Франклин Рузвелт, после прес-центърът на Белия дом, а сега бе изграден брониран бункер, където в случай на ненадейна атака откъм града можеше да се издържи до няколко седмици, т.е. докато Четвърта Бронетанкова Дивизия успее да пристигне от базата си в Мериленд и да овладее положението. Помещението не бе удобно, но бе безопасно. Освен, че стените му бяха бронирани, то притежаваше чудесна звукоизолация и не по лоша защита от подслушване и утечка на информация, отколкото подземния бункер под Кремъл или базата „Нором“ в Колорадо.

Кнефхаузен бе поканен да седне в единия край на залата, докато в другия президента водеше приглушен разговор с група хора, които с интерес обърнаха глави към новопристигналия.

Не след дълго президентът вдигна глава.

— Добре — каза той с уморен глас и отпи от кристалната чаша пред него. — Всички ние знаем защо сме тук. Правителството на Съединените Американски щати е излязло с официална информация, която е невярна. Направило го е съзнателно и сега ние сме уличени. Бихме искали да ви запознаем с подробностите и затова доктор Кнефхаузен ще ви разкаже за проекта Алфа Алеф. Започвай, Кнефхаузен.

Кнефхаузен се изправи и без да бърза се отправи към малката катедра разположена встрани от президента. Той отвори записките си на катедрата, огледа ги замислено със стиснати устни и каза: