Фредерик Пол - Златото в края на звездната дъга

Докато най-накрая президентът се изправи и вдигна ръка. Макар и с известно затруднение редът най-сетне се възстанови.

— Независимо харесва ли ни или не, ние сме вътре — каза той просто. — Няма какво повече да се каже. До ушите на много от вас бяха достигнали слухове и вие дойдохте при мен за да научите истината. Сега вие я знаете. Истината е свръхсекретна и трябва да бъде запазена такава. Всички знаете какво означава това. Искам само да добавя, че всеки опит за разгласяването и ще бъде пресичан с всички средства за сигурност и ще бъде наказван с цялата строгост на закона. Това е въпрос от равнището на националната сигурност и ви напомням, че наказанието включва смъртна присъда, когато това е необходимо, а в случая е необходимо. — В този момент президентът изглеждаше много по-възрастен от годините си и движеше устни сякаш преживяше нещо неприятно. Без да позволи по-нататъшни дискусии той закри срещата.

Половин час по-късно президентът прие в кабинета си Кнефхаузен.

— Е, добре, — каза той — кутията е отворена. Не след дълго целият свят ще узнае. Мога да го отложа с няколко седмици, в краен случай — няколко месеца. Но този момент ще настъпи неминуемо.

— Благодарен съм ви, господин президент, за…

— Млъкни, Кнефхаузен. Не искам никакви речи. Само едно нещо искам от теб — обяснение. Какви са тези дивотии със свободната любов и наркотични смеси и какво ли не още?

— Ах, — отвърна Кнефхаузен — имате предвид последният доклад от „Контситюшън“. Да. Вече изпратих, господин президент, строго нареждане. Поради забавяне темпа на комуникации то ще пристигне след няколко месеца, но искам да ви уверя, че този проблем ще бъде решен.

Президентът промърмори горчиво:

— Не искам уверения, Кнефхаузен. Не гледате ли телевизия? Не говоря за тъпотии като „Аз обичам Люси“ или спортните предавания. Става дума за новините. Имате ли представа за положението в страната? Стачните походи от 1932 и расовите размирици от 1967 са нищо. Беше време, когато можехме да повикаме Националната гвардия за да въведе ред. Миналата седмица трябваше да повикам на помощ армията за да се справи с три разбунтували се подразделения на гвардията. Още един подобен скандал и с нас е свършено, Кнефхаузен. А този тук е от големите.

— Целта оправдава риска.

— Твоята да. Моята — може би, или поне се опитвам да се убедя, че всичко е за доброто на науката и че ще вляза в историята като един от великите президенти. Но какви са целите на нашите приятели от „Конститюшън“? Готов съм да преглътна осем жертви, Кнефхаузен. Но не съм готов да преглътна четиридесет милиарда долара от джоба на нацията за да могат нашите осем приятелчета да прекарат десет годинки във веселби и боцкане.

— Господин президент. Уверявам ви, че това е преходен период. Изпратих нареждане да стегнат дисциплината.

— И какво ще им сторите ако не го направят? — запита президентът, който никога не бе пушил, след което отряза крайчеца на една пура и я запали. — Твърде късно е да казвам, че не биваше да ви позволявам да ме убеждавате в тази авантюра. Затова ще ви кажа само, че крайно време е да покажете някакви положителни резултати, защото експериментът ви не ще остане още дълго в тайна. Иначе нито аз ще съумея да запазя президентския пост, нито пък вие — живота си.

Отново е Шеф и тука е, чакайте да видя, Ден 250, не 300? Не знам точно. Вижте, съжалявам за тия пропуски, но честно казано, все по-рядко използвам тези понятия. Мисля по други работи. Освен това съм малко подтиснат. Когато хвърлих рублата получи се хексаграмата К’ан, което означава опасност, върху Ли — Слънцето. Направо ми се разваля настроението, когато се сетя че трябва да влеза във връзка с вас. Не че сме отмъстителни, но истината е че доста ви се поразсърдихме, когато узнахме за номера, който сте ни изиграли. Не смятам, че има нещо тревожно, но все пак искаше ми се хексаграмата да е по-добра.

Първо да ви кажа добрите новини. Скоростта ни наближава 0.4 С. Филмът започва да става интересен, а? От няколко седмици звездите пред и след нас започват една по една да изчезват — тези пред нас навлизат в утравиолетовия край, а тези зад нас — в инфрачервения край на спектъра. Вероятно си мислите, че с преместване на спектъра във видимата му част навлизат други части на електро-магнитното излъчване. По принцип това е така, но звездите достигат своя пик в точно определени честоти и за повечето от тях това са видимите честоти от спектърта, така че сумарният ефект е на изчезване. Първоначално пред нас се появи нещо като кръгло черно петно, през което не се виждаше нищо — изчезнаха Алфа Кентавър, Бета Кентавър дори доста ярките Сирцини. След това изчезна Слънцето зад нас, а малко по-късно черното петно обхвана и обкръжаващите го звезди и продължи да се разширява.