Фредерик Пол: Златото в края на звездната дъга

Разбира се ние осъзнавахме, че звездите са си там. Можехме да определим местонахождението им с помощта на детектора за фазово преместване, също както можем да изпращаме и получаваме съобщения като изместваме честотите. Но просто вече ве можем да ги видим. Тези, които лежат по посока или противоположно на полета, където векторната ни скорост е от 0.34 до 0.37 С (в зависимост от това дали са пред или зад нас) просто вече не излъчват във видимата честота. А останалите са преместват обозримо от една спектрална линия към следващата вследствие релативистичтните ефекти. С две думи бягаме като побъркани от едно Нищо зад нас към друго Нищо пред нас и картината е доста страшничка.

Дори звездите разположени встрани от нас показват релативистични цветови промени. Всичко това прилича на една огромна кръгла дъга като онези, които се виждат понякога от самолет. Само че тази кръгла дъга е около нас. Около черната дупка пред нас звездите мъждукат с червеникава светлина. По-встрани те стават оранжеви, после жълти, а онези около черната дупка зад нас са мътно-зелени, ярко сини и пурпурни. Джим Барстоу изпитва с тях остротата на зрението си и почти е в състояние да ги сравни с картата на звездното небе. Аз обаче не мога. Освен това, той съзира в черната дупка пред нас нещо, което аз не виждам. Смята, че се касае за доста ярък радиоизточник, вероятно Кентаврус А и твърди, че излъчвал в целия видим спектър. Има предвид видимия спектър на неговите очи. Не съм сигурен дали моите са толкова чувствителни. Може би има някакво слабо, разсеяно сияние там, подобно на gegenschein, но не съм убеден. Както и останалите.

А дъгата е красива. Заслужава си пътуването. Фло се запали по рисуването с маслени бои — иска да я претвори и да ви я изпрати. Всъщност, когато научи за номера, който сте ни скроили тя ужасно се ядоса и дори бе намислила да постави в картината малка атомна бомба или нещо такова. (Но сега вече и мина. Или поне така ми се струва).

Така че вече не ви се сърдим толкова много, макар че дори аз доскоро изпитвах желание да ви кажа някои лоши неща.

…Току що прослушах записаното досега и ми се стори, че е доста объркано и неясно. Съжалявам за това. За мене е трудно да го правя. Нямам предвид интелектуалното усилие, (като това за решаване на шахматни проблеми или тензорното анализиране) а усилие като да копаеш в пясък с чаена лъжичка. Отвикнал съм да подреждам мислите си по този праволинеен начин. Опитах се да накарам някой от другите, но никой не се нави. Затова пък получих един куп безплатни съвети. Според Дот не трябвало да си губя времето в спомени по стари методи за комуникация. Тя предложи да ви изпратим зашифрован с прости числа доклад, като предполагаше, че разшифриращите ви програми ще са в състояние да се справят с него за десет до двайсет години и тогава ще получите пълната информация за това, което става тук. Аз възразих, че има определени практически трудности. Не говоря за подготовката на доклада. Шикалки, можем да се справим с него начаса. Помня всичко с изключение на разни незначителни дреболии като стандартния ден за припомняне, за който въобще не искам да си спомням. А и другите не искат. Но продължителността на излъчване ще е твърде голяма. Не разполагаме с достатъчно енергия за да изпратим пълния доклад, особено след инцидента. Дот предложи да го Гьоделизираме. Аз възразих, че сте твърде тъпи за да успеете да го де-Гьоделизирате. Тя пък каза, че опита ще ви е от полза.

Е, тя е права и аз мисля, че е време да се научите на някой по-разумни начини за комуникация, така че ако ми стигне енергията накрая ще прибавя кодирания доклад на Дот. В Гьоделизирана форма. Пожелавам ви успех. Честно казано няма да съм много изненадан ако пропуснете някой препинателен знак и в резултат цъфне „Ребека от слънчевата ферма“ или някоя от липсващите книги на Апокрифа или, което е най-вероятно — се получи пълна безсмислица. Ски каза, че при всички случаи ползата за вас ще е нулева, защото Хенле е бил прав. Оставям изказването му без коментар.

Секс. Винаги искате да знаете за секса. Страхотно е. Откакто зарязахме хапчетата се забавляваме чудесно. Фло и Джим Барстоу започнаха да го практикуват като част от специфична комуникационна система, но трябва да го видите за да повярвате. Понякога, когато се захващат с него ние просто зарязваме всичко и сядаме да ги гледаме, окуражавайки ги с шегички, песни и спомагателни изчисления. Оня ден, когато всички се подложихме на една малка оперативна интервенция (сега вече си имаме костни подправки) Ан и Ски решиха да го ударят на любов вместо да се подлагат на анестезия и после твърдяха, че методът е по-добър от акупунктура. При него не се блокира усещането. И двамата са усетили отделянето на малките пръсти на краката, но не са го възприели като болка. Когато дойде ред на Джим той заяви, че ще се подложи на ампутацията без да заангажира вниманието си с нищо друго, освен с мисълта, че след операцията ще се люби с Фло и всичко мина чудесно. Джим бе страшно ентусиазиран и твърдеше, че се касае за ефекта на обратима причинна връзка разработен в неговите теории, който досега не е бил демонстриран. Джим смяташе, че най-сетне е успял да заобиколи преградата на причинно-следствената връзка. Това е като Червената кралица и Бялата кралица и няма нищо сложно щом му хванеш цаката. (Не съм сигуран, че успях да му хвана цаката). Защото, ако предположим, че след това не се люби с Фло тогава какво? Ще го заболи ли пръста ретроградно, по силата на обратната връзка? Всичко това е малко объркано за мен. Дот казва, че това е защото не разбирам от феноменология. Май ще трябва да послушам Ан и да се позанимая с Карнап, макар тия лингвисти да са толкова скучни, че човек с мъка следи мислите им. Всъщност не се налага. Всичко това го има в Гьоделизирания доклад. Докато ви го предавам ще го преговоря и току виж причинно-следствената връзка ми се изяснила.