Тимъти Зан - Наследникът на Империята

Интеркомът на бюрото избръмча и тя млъкна.

— Слушам — извика Карде.

— Авис е — отговори мъжки глас. — Имаме си компания — току-що в орбита навлезе имперски звезден разрушител.

Карде се изправи и погледна към Мара. Хвърли салфетката си до чинията, приближи до бюрото, откъдето можеше да наблюдава екрана, и попита:

— Някаква представа, кой може да е?

— Сега повечето кораби избягват да се представят — поклати глава Авис. — Трудно е да се разчете надписът от това разстояние, но Торв лови бас, че е „Химера“.

— Интересно — промърмори Карде. — Самият върховен адмирал Траун. Излъчвали ли са някакви предавания до този момент?

— Още нищо не сме засекли. Чакай малко, изглежда, спускат совалка. По-точно две совалки. Насочват се право насам — намръщи се на нещо, което не се виждаше на екрана, и продължи, — ще кацнат в гората.

С периферното си зрение Карде забеляза как Мара се напрегна.

— Сигурен ли си, че не са тръгнали към някой от градовете в края на гората?

— Да, определено ще кацнат вътре в нея. На не повече от петдесетина километра от тук.

Карде прокара показалец по устните си, обмисляйки възможностите.

— Все още ли са само две совалки?

— Да, засега — Авис изглеждаше разтревожен. — Да обявя ли тревога?

— Напротив. Да видим дали нямат нужда от нашата помощ. Дай ми пряк канал за връзка с техния кораб.

Авис отвори уста да протестира, но вместо това кимна:

— Добре — пое си дълбоко въздух и защрака по клавишите до себе си. — Включен си.

— Благодаря. Имперски звезден разрушител „Химера“, говори Талон Карде. Имате ли нужда от помощ?

— Няма отговор — промърмори Авис. — Не мислиш ли, че може и да не са искали да бъдат забелязани?

— Ако не искаш да биеш на очи, не използваш звезден разрушител — изтъкна Карде. — Не, по-скоро сега са заети да проверят името ми в паметта на кораба и да разберат кой съм. Ще ми бъде интересно някой ден да разбера какво са събрали за мен — прочисти гърлото си и започна отново: — Звезден разрушител „Химера“, говори…

На екрана Авис внезапно бе изместен от мъж на средна възраст с капитанска униформа:

— Говори капитан Пелаеон от „Химера“ — рязко започна той. — Какво желаете?

— Да бъдем дружелюбни — спокойно отговори Карде. — Проследихме две от вашите совалки, които се насочиха към гората, и се запитахме дали вие или върховният адмирал Траун не се нуждаете от малко помощ.

Пелаеон едва забележимо присви очи: — Кой?

— Аха — кимна Карде и се усмихна леко. — Разбира се. Никога не съм чувал за върховния адмирал Траун. И със сигурност не е било във връзка с „Химера“. Нито пък с някои изключително интересни нападения в системите на Паонид и Оброа скай.

Лицето на Пелаеон се изопна.

— Много добре сте информиран, господин Карде — каза той, гласът му бе любезен, но зад маската се усещаха зловещи нотки. — Да се чуди човек откъде дребен контрабандист като вас разполага с такива сведения.

Карде сви рамене:

— До хората ми достигат какви ли не разкази и слухове, аз просто събирам парчетата и ги съединявам. Предполагам, че по същия начин работи и вашето разузнаване. Ако совалките ви възнамеряват да се приземят в гората, трябва да предупредите екипажите да бъдат изключително внимателни. Тук живеят няколко наистина много опасни хищника и високото съдържание на метал в растителността прави ненадеждни показанията на сензорите.

— Благодаря за съвета — студено отвърна Пелаеон. — Така или иначе, те ще останат долу съвсем за кратко.

— Аха — кимна контрабандистът, изброявайки наум възможните причини за приземяването им; добре, че не бяха толкова много. — Решили са да половуват малко, така ли?

Пелаеон го възнагради с високомерна усмивка:

— Информацията за дейността на имперските части е много скъпа. Човек като вас би трябвало да знае добре това.

— Прав сте — съгласи се Карде и го изгледа изпитателно. — Но понякога човек може да се спазари. Дошли сте за йосаламири, нали?

Усмивката на събеседника му замръзна.

— Няма да има никакви пазарлъци за това, Карде — отговори той смразяващо тихо. — Не забравяйте, че скъп може да означава и безценен.

— Вярно — каза контрабандистът. — Освен ако, разбира се, не бъде разменено срещу нещо също толкова ценно. Сигурно вече сте запознати с уникалните способности на йосаламирите, в противен случай нямаше да сте тук. Мога ли да изкажа предположение, че знаете и за изключително тайнственото изкуство, как да ги отделите безопасно от клоните на дърветата, които обитават?