Тимъти Зан - Тъмната сила

Хан се опита да си събере мислите. Някои неща около Мон Мотма не му харесваха. Всъщност, като се замислеше, бяха доста. Например начинът, по който тя командваше Лея и постоянно й възлагаше дипломатически мисии, вместо да я остави да се посвети на обучението за джедай. Някои страни от поведението й направо го вбесяваха. Но като цяло…

— Доколкото знам — започна той, — единственото, което се опитва да направи, е да изгради нова система за управление.

— И тя да застане начело?

— Защо не?

По лицето на Бел Иблис пробяга сянка и той отново впери поглед в чашата си.

— Е, сигурно е закономерно — измърмори той. За момент замълча, но после вдигна глава. Сякаш се опитваше да се отърси от някакви неприятни спомени. — А дали това наистина ще бъде република, или само ще се казва така?

— Според мен ще бъде истинска република — кимна Хан. — Какво общо има това с Фейлия?

Бел Иблис сви рамене:

— Фейлия си мисли, че Мон Мотма е събрала в ръцете си твърде много власт — каза той. — Предполагам, че няма да се съгласите с тази оценка?

Хан се поколеба.

— Не знам — призна той. — Но със сигурност не управлява сама както по време на войната.

— Войната не е свършила — напомни му Бел Иблис.

— Е, да…

— И Фейлия какво предлага? — намеси се Ландо.

Устните на сенатора потръпнаха:

— А, Фейлия си храни свои лични и съвсем неизненадващи надежди за преразпределянето на властта. Но ботанците са си такива. Само като помиришат чиния супа, веднага ще се изпокарат кой да държи лъжицата.

— Особено след като имат възможност да обявят, че са били ценни съюзници на печелившата страна — каза Ландо. — А не като други, които бих могъл да спомена.

Сена се размърда в канапето си, но Бел Иблис й даде знак да мълчи.

— Сигурно се питате защо не съм се присъединил към съюза — каза спокойно той. — Защо вместо това съм избрал да водя своя лична война срещу Империята.

— Точно така — отвърна със същия тон Ландо.

Бел Иблис го изгледа с дълъг преценяващ поглед.

— Мога да изброя няколко причини, поради които според мен бе по-добре да останем независими — каза накрая той. — На първо място сигурността. Между различните бойни части на съюза постоянно имаше връзка и така нарастваше възможността Империята да залови важна информация. По едно време всяка пета база на бунтовниците бе поразявана от имперската флота само заради пропуски в сигурността.

— Да, имахме проблеми — призна Хан. — Но с времето ги преодоляхме.

— Нима? — възрази Бел Иблис. — А какво става с изтичането на информация от императорския дворец?

— Е, знаем за него — отвърна Хан. Чувстваше се като дете, което не си е написало домашните. — В разузнаването разглеждат въпроса.

— по-добре е да направят нещо повече от гледане — предупреди Бел Иблис. — Ако сме разшифровали правилно имперския код, този източник се нарича Делта и докладва лично на върховния адмирал.

— Добре — кимна Ландо. — Разбрахме за сигурността. Да чуем и останалите причини.

— по-кротко, Ландо — смъмри го Хан и погледна към приятеля си в другия край на масата. — Това не е съдебен процес, нито… — млъкна, спрян от жеста на Бел Иблис.

— Благодаря ти, Соло, но аз мога сам да се защитавам — каза сенаторът. — И ще го направя с удоволствие, когато настъпи времето да обсъдим действията ми.

Погледна към Ландо и след това към часовника си:

— Но точно сега имам други задължения, с които трябва да се заема. Стана доста късно, а знам, че откак сте кацнали, не сте имали време да си починете. Иренес вече е отнесла багажа ви в едно от свободните помещения за офицери близо до космодрума — той се изправи. — Може да продължим разговора след вечеря.

Хан се обърна към приятеля си. В погледа на Ландо се четеше, че според него едва ли има по-подходящо време от това, но за щастие си замълча.

— Звучи чудесно — каза Хан от името на двамата.

— Добре — усмихна се Бел Иблис. — Сена ще дойде с мен, но по пътя ще ви покажем стаята. Освен ако не искате да ви дам водач.

— Ще се справим и сами — увери го Хан.

— Добре. После някой ще дойде да ви повика за вечеря. Ще се видим по-късно.

Изминаха половината път до определената им барака в мълчание и накрая Ландо каза:

— Хайде, кажи си всичко и да приключваме.

— С кое? — изръмжа Хан.

— С мъмренето, че не се преклоних и не раболепничих пред приятеля ти, сенатора — отвърна Ландо. — Направи го и да свършваме с глупостите, защото трябва да поговорим сериозно.