Тимъти Зан - Тъмната сила

— А какво точно ще търсим? — попита той, когато наближиха щаба.

— Отзад на гърба би трябвало да има няколко процепа за входните устройства на автоматичната верига — отвърна Ландо. — И със сигурност ще има производствен сериен номер.

Хан кимна. Значи се налагаше да свалят екрана от стената. Чудесно.

— Откъде знаеш толкова много за флотата?

— Както вече ти казах, направих много проучвания — изсумтя Ландо. — Но щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Сдобих се с фалшива карта като част от една сделка, когато продавах кораби. Като разбрах, че съм се минал. реших да науча достатъчно, за да изглеждам като експерт, за да продам картата на някой друг и да си върна парите.

— И направи ли го?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Май не. Приготви се, време е за представлението. Имаха късмет. Като не се броят барманът и няколко изключени оослужващи дроида зад плота, салонът оеше празен.

— Добре дошли отново, господа — поздрави ги барманът. — Какво мога да ви предложа?

— Нещо, което да вземем със себе си — отвърна Хан и набързо прегледа лавиците зад бара. Имаше доста добра колекция, сигурно стотина бутилки с разни форми и големини. В единия ъгъл се виждаше врата, вероятно за склада. Това беше единственият им шанс. — Случайно да имате от ракиената бира от Висхло?

— Да, струва ми се — отговори барманът и се обърна да погледне към лавиците. — Да, ето я.

— Коя реколта е? — попита Хан.

— Ммм… — мъжът смъкна бутилката, погледна етикета и каза: — От четирийсет и девета.

Хан се намръщи:

— А от четирийсет и шеста? Дали в склада няма да се намери някое шишенце?

— Не ми се вярва, но ще проверя — отвърна любезно барманът и тръгна към вратата.

— Ще дойда с вас — предложи Хан, мушна се под плота и се приближи към него. — Ако нямате от четирийсет и шеста, ще си избера нещо друго.

Барманът като че ли се накани да възрази. Но преди по- малко от час ги беше видял да пият приятелски с Бел Иблис, а и Хан вече беше преполовил пътя до вратата на склада, така че той измърмори:

— Добре.

— Чудесно — отвърна Хан, отвори вратата и пусна бармана напред.

Нямаше представа, колко време ще е нужно на Ландо, за да свали екрана от стената, да го огледа внимателно и след това да го върне на мястото му. На теория беше по- добре да се презастрахова и той успя да разтегли търсенето на напитката цели пет минути. Накрая благодари весело и се съгласи да вземе „Кибша“ реколта четирийсет и осма. Барманът тръгна към вратата и Хан го последва, стиснал палци.

Ландо стоеше на същото място, където го бяха оставили, ръцете му лежаха спокойно на бара, но лицето му беше сковано. И имаше защо. На няколко крачки зад него стоеше Иренес, стиснала здраво бластера си.

— Здравей, Иренес — кимна Хан, като се опита да я погледне с най-невинния си поглед. — Странно е, че те срещаме тук.

Усилията му бяха напразни.

— Изобщо не е толкова странно — отвърна рязко Иренес. — Сена ми заповяда да ви държа под око. Взехте ли това, за което дойдохте?

Хан погледна към Ландо и улови лекото му кимване.

— Да, мисля, че успяхме — каза той.

— Радвам се. Хайде да излизаме.

Хан подаде бутилката „Кибша“ на бармана.

— Задръж си я — каза той. — Веселбата май се отлага.

Излязоха от салона, отвън ги чакаше стар петместен транспортьор.

— Влизайте — каза Иренес и махна към задната врата. Хан и Ландо се подчиниха; Вътре ги чакаше Сена Лейкволд Миданил, застинала в неприсъща скованост.

— Господа — кимна мрачно тя. — Седнете, моля.

Хан се отпусна в едно от креслата и се завъртя към нея.

— Нима вече е време за вечеря?

— Иренес, поеми управлението — каза Сена, без да му обърне никакво внимание. — Разходи ни из лагера, няма значение, накъде караш.

Иренес мълчаливо мина в предната част и след няколко секунди потеглиха с леко поклащане.

— Не останахте дълго в стаята си — обърна се Сена към Хан.

— Не си спомням сенаторът да е казвал, че не бива да излизаме отвърна Хан.

— Вярно — съгласи се тя. — От друга страна, добре възпитаните гости не се разхождат без придружител в забранени места.

— Извинявам се — каза Хан, като се опита да прикрие подигравателния тон. — Не знаех, че запасите ви от алкохол са строго секретни — той погледна навън: — Ако искате да ни върнете обратно в стаята, бъркате пътя.

Сена го изгледа изучаващо:

— Дойдох да ви помоля за една услуга.

Това беше последното, което Хан бе очаквал да чуе от нея, и му бяха необходими няколко секунди, докато си върне гласа: