Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Надявам се, че с кроктарианците ще бъдете малко по-дипломатичен.

Дизра погледна бившия гвардеец.

— Да не мислите, че трябваше да го оставя да ми плаче на рамото? Или пък да му кажа „Няма нищо, няма нищо, моето момче“ и да му купя нов щурмови кръстосвач?

— Пиратите Каврилу могат да бъдат опасен противник — предупреди го майорът. — Не като военна заплаха, разбира се, а заради онова, което знаят за вас.

— Само Зотип знае нещо — тихо отвърна мофът. Тирс бе прав. Може би наистина трябваше да бъде малко по-сдържан. Но във всеки случай пиратският главатар не биваше да се свързва с него по този начин. Особено след като Дизра не се намираше в обезопасения си кабинет. Но пък един имперски моф никога нямаше да си признае грешка пред своя адютант. — Не се притеснявайте. Той печели твърде много от тази поръчка, за да съжалява прекалено за един щурмови кръстосвач.

— Дали? — замислено каза Тирс. — Не бива да се подценява онова, което някои са в състояние да извършат от гордост.

— Не го подценявам — многозначително отвърна мофът. — Както и онова, което могат да направят от високомерие.

Бившият кралски гвардеец леко присви очи.

— Какво означава това?

— Означава, че отидохте твърде далеч — равно отвърна Дизра. — Опасно далеч. В случай че сте забравили, работата на Флим е да вдъхнови армията на Империята и да я поведе след нас. В плановете ни никога не е влизало открито да предизвикваме Новата република по такъв начин.

— Вече обясних, че Корускант няма законово основание за предприемане на действия…

— И смятате, че това ще ги спре? — остро възрази Дизра, без да го изслуша докрай. — Наистина ли мислите, че тънките параграфи на закона ще имат значение за ужасените чуждоземни, които смятат, че върховният адмирал Траун им диша във врата? Сякаш не ви стига, че успяхте да ме предумате Флим да се покаже пред диамалския сенатор, а сега и това! — мофът махна с ръка към синьо-зелената планета, която се виждаше от илюминаторите.

— Диамалският случай доведе до онова, което целяхме — студено отвърна майорът. — Предизвика съмнения и ужас, задълбочи още повече старите вражди и заглуши малкото разумни гласове, които се чуваха сред бунтовниците.

— Чудесно! Само дето сегашният ви малък номер напълно обезсмисли предишния — контрира мофът. — Как някой ще продължи да смята, че Диамала лъже, ако цяла планета заяви, че е видяла Траун?

Тирс се усмихна.

— Точно там е работата. Не го е видяла цялата планета. Само избраната от великия лорд делегация. Останалите ще разполагат единствено с думата им, че Траун се е върнал. И тъй като част от посланието на лорда към съседните системи ще бъде, че Кроктар е под закрилата на Траун, твърдението му, че го е видял, ще бъде подложено на не по-малко съмнение от това на Диамала.

— От вашата уста всичко винаги звучи логично — кисело отвърна Дизра. — Но вие не ми казвате нещата докрай. Искам да зная какво премълчавате.

Адютантът му вдигна вежди.

— Това звучи като заплаха.

— То е част от заплахата — студено го поправи мофът. — Ето и останалата.

Той пъхна ръка под туниката си и извади малък бластер. Не успя да се прицели. Преди да извади оръжието, бившият гвардеец бе успял да се хвърли през голямата заседателна маса. Набрал скорост от скока, майорът се плъзна по ламинираната й повърхност по хълбок към Дизра. Мофът инстинктивно отскочи надясно в опит да се изплъзне от протегнатите напред ръце. Докато той вдигаше бластера, Тирс се превъртя и хвана вградения в масата екран. Възползва се от него, за да се обърне по гръб и едновременно с това да смени посоката на движение. Гвардеецът извъртя крака напред и се отблъсна от монитора, за да увеличи скоростта си.

Промяната свари мофа неподготвен. Преди той да успее да коригира прицела си, адютантът удари с десния крак перпендикулярно дулото на бластера и запрати оръжието към другия край на залата. Дизра направи несигурна крачка назад. В гърлото му заседна горчивата буца на поражението. Той вдигна ръце в безполезен жест на защита, докато бившият гвардеец скачаше от масата. Бе имал възможност да измъкне контрола на собствения си план от ръцете му и я бе проиграл. Сега Тирс щеше да го убие. Но майорът още веднъж го изненада.

— Това беше изключително глупаво, ваше превъзходителство — каза той, докато пресичаше залата, за да вземе бластера от пода. — Изстрелът щеше да докара отряд щурмоваци за броени секунди.

Мофът едва-едва си пое дъх и бавно свали ръце.