Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Докато Корускант не реши да предприеме някакви действия.

— Какви действия може да предприеме? — попита майорът.

— В устава на Новата република изрично се заявява, че всяка система членка има право да я напусне във всеки момент.

От вградения в кабината интерком се разнесе звън.

— Моф Дизра?

— Да?

— Получи се съобщение, ваше превъзходителство. Носи личния ви код.

Мофът усети как стомахът му се свива на топка. „Тези безмозъчни…“

— Благодаря — възможно най-спокойно каза той. — Прехвърлете го в заседателна зала шейсет и осем. Погрижете се да не бъде прослушано.

— Слушам, ваше превъзходителство.

— Това нали не е?… — попита Тирс.

— Със сигурност е точно той — ниско процеди Дизра. Вратите се отвориха. — Хайде. Застанете така, че да не се виждате.

Две минути по-късно двамата влязоха в заседателната зала и плътно затвориха вратите след себе си. Моф Дизра включи вградения в средата на масата екран, извади декодиращ чип и го пъхна в процепа. После набра шифъра…

— Време беше — просъска капитан Зотип с блеснал поглед и настръхнала от гняв гъста руса брада. — Да не си мислите, че нямам какво да правя, вместо да…

— Какво — изрева Дизра така, че накара пиратския капитан да дръпне глава назад и внезапно да прекъсне тирадата си — си… мислиш… че… правиш? — довърши мофът в настъпилата тишина, изричайки всяка дума рязко, сякаш чупеше сухи пръчки. — Как смееш да поемаш такъв риск, лишен от капчица здрав разум!

— Не се притеснявайте чак толкова за безценното си реноме — изръмжа Зотип, донейде възвърнал безочието си. — Ако сдружаването с пирати изведнъж е станало срамно за вас…

— Срамът не е предметът на разговора ни — с леден тон го прекъсна Дизра. — Мисля за главите ни и за това, дали ще ги запазим на раменете си. Или не си забелязал колко много ретранслации има в това съобщение?

— Наистина ли? — подигравателно отвърна Зотип и подсмъркна. — А пък аз си мислех, че великолепното ви имперско свързочно оборудване пак е започнало да прави номера. Къде сте? Във вилата си да броите парите ли?

— Не — отвърна Дизра. — Намирам се на борда на имперски звезден разрушител.

Лицето на Зотип сякаш помръкна.

— Ако това трябва да ме смае, по-добре измислете нещо друго.

— Добре — мофът се усмихна студено. — Нека отгатна. Бил си твърде самоуверен, хвърлил си се безразсъдно в атака и адмирал Пелаеон ви е натупал.

— Не ми се подигравайте, Дизра — предупреди го пиратът.

— Никога не ми се подигравайте! Загубих щурмови кръстосвач тип „Калот“ плюс осемстотин добри матроси. Цената за тези щети е нечия кожа. Все едно на Пелаеон или вашата.

— Не ставай смешен — презрително отвърна мофът. — И не се опитвай да хвърлиш вината върху мен. Предупредих те да не се захващаш с „Химера“. Трябваше само да накараш адмирала да мисли, че го напада Бел Иблис.

— И как според вас трябваше да го направя? — просъска на свой ред Зотип. — Като обидя семейството му ли? Или като му отправя подбрани старинни корелиански проклятия?

— Прекалено много си притиснал имперски офицер и той е отговорил — нетърпеливо отвърна Дизра. — Приеми го като полезен урок, усвоен по неприятен начин. И се моли да не ти се налага да го учиш наново.

Пиратският главатар го изгледа свирепо.

— Това заплаха ли е? — попита той.

— Предупреждение — уточни мофът. — Сътрудничеството ни беше изключително доходоносно и за двама ни. Аз имах възможността да унищожавам корабите на Новата република, а вие — да загребвате товарите им.

— И да поемам всички рискове — допълни Зотип.

Дизра сви рамене:

— И все пак би ми било неприятно толкова плодотворна връзка да се разпадне по толкова тривиална причина.

— Повярвайте ми, Дизра — меко отвърна пиратският главатар, — ако връзката ни се разпадне, неприятностите за вас ще бъдат безкрай.

— Започвам да правя списък — отвърна мофът. — Сега върви да си ближеш раните. И следващия път, когато искаш да говориш с мен, мини през съответните канали. Този шифър е един от най-добрите, но в днешно време нищо не е сигурно.

— Добър ли е? — иронично попита пиратът. — Трябва да го запомня. Може да донесе добри пари на свободния пазар, ако спешно ми потрябват бързи постъпления. Ще държим връзка.

Той махна с ръка на някой, който не се виждаше на екрана, и мониторът угасна.

— Идиот! — процеди през зъби мофът към празния екран. — Слабоумен, празноглав идиот.

Тирс се раздвижи от другата страна на масата: