Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Здравейте — поздрави той, когато двамата тръгнаха надолу по рампата. Гласът му бе спокоен, но лицето и стойката издаваха определено напрежение. — Някой от вас пострадал ли е? Съветник, по вас има кръв!

— Драскотина — успокои го Лея и потърка засъхналата кръв. Странното усещане, което първия път бе доловила от пилотите на изтребителите, сега се върна, но по-силно от преди. — Вече не кърви.

Мъжът кимна. Няколко кичура коса паднаха върху очите му.

— Да, разбира се. Джедайските лечебни техники.

— Къде са останалите от групата ви — попита Хан и се огледа, когато стигнаха края на рампата.

— Проверяват кораба ви — отвърна мъжът и посочи зад тях. Лея се обърна. Фигурите, които бяха зърнали пред пещерата, сега бяха заобиколили „Хилядолетен сокол“ и установяваха щетите. — Вторият „Корлиер“ ви изигра лош номер, нали? — продължи той. — Ако ви беше ударил малко по-високо, щеше да избие енергийното ядро и да пробие корпуса.

— Значи това бяха светкавиците на „Корлиер“ — каза Хан. Гласът му беше на професионалист, който разговаря с друг професионалист. — Чувал съм за тях, но не ги бях виждал.

— Не се срещат често — отбеляза другият мъж. — Понеже няма серийни номера на нито един от моделите, са любими за хора, които не искат самоличността им да бъде проследена.

— Точно обратното на прехващачите — каза бившият контрабандист и многозначително кимна към отвора на пещерата.

Мъжът се усмихна с горчивина.

— Нещо такова — съгласи се той. — Между другото казвам се Сабмин Девист. Добре дошли в имперска спяща група Джент-44.

— Радвам се, че сме тук — отвърна Хан с едва доловим сарказъм. — Какво следва?

— Да си поговорим — дойде отговорът вдясно иззад гърба му.

Лея се обърна. Облечен в пилотска униформа мъж излизаше зад „Хилядолетен сокол“. Беше висок колкото Сабмин и с почти същото телосложение, но с по-къса черна коса и добре подстригана брада.

— Казвам се Кариб Девист, съветник Органа Соло — представи се той, крачейки към тях. — Аз съм нещо като говорител на групата.

— Вие брат ли сте на Сабмин? — попита Лея. Семейната прилика бе очевидна.

Кариб се усмихна.

— Така казваме на хората… — отвърна той. — Всъщност… — той застана до Сабмин. — Тъй като сте джедай, не мисля, че ще ви отнеме много време да разберете.

Лея се намръщи, питайки се какво има предвид събеседникът й. Двамата мъже просто седяха срещу нея и я гледаха. Вятърът леко рошеше косата на Сабмин… И изведнъж истината я осени. Сабмин, Кариб…

Тя извъртя глава. Зад тях мъжете, които бяха оглеждали до този момент „Хилядолетен сокол“, бяха излезли изпод кораба и застанали в редица, мълчаливо гледаха. Различни дрехи, различни прически, някои бяха с мустаци, някои с бради, тук-там с белег… Но иначе еднакви. Напълно еднакви.

— Хан… ?

— Да — отвърна той и когато тя се съсредоточи върху мислите му, разбра, че и той е установил приликата. — Братя, а?

Кариб сви рамене притеснено.

— Звучи по-добре — тихо каза той — от клонинги.

Дълго време единственият звук, който нарушаваше настъпилата тишина, бе шумоленето на ветреца в стройните редове на толгрейна.

— О! — най-сетне наруши тишината Хан. Гласът му бе подчертано небрежен. — Много хубаво! А как е да си клонинг?

Кариб се усмихна горчиво — абсолютно същата усмивка, забеляза Лея, с която Сабмин се бе усмихнал преди минута.

— Можете да се сетите — отвърна той. — С времето и годините тайната тежи все повече.

— Да — каза Хан. — Мога да си представя.

Лицето на Кариб доби по-сурово изражение.

— Извинете, Соло, но не бихте могли да имате дори и бегла представа. Винаги когато някой от нас напуска долината, е с ясното съзнание, че всеки външен контакт излага живота ни — нашия и на семействата ни — на опасност. Достатъчно е само някой да ни погледне по нов начин, и целият внимателно създаден сапунен мехур на близкото семейство Девист ще се изпари в пламъците на омразата, гнева и убийствата.

— Мисля, че малко преувеличавате — подхвърли Лея. — Мина доста време от яростта на Войните на клонингите. Старите предразсъдъци вече не са така силни.

— Така ли мислите, съветник? — възрази Кариб. — Вие сте умна жена, политик и дипломат. Свикнали сте да работите с всякакви разумни същества в галактиката. Добра сте в това. И въпреки това вие също се почувствахте неловко в наше присъствие. Признайте си.

Лея въздъхна.

— Може би малко — призна тя. — Но не ви познавам така, както съседите и приятелите ви.