Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Самоличността и личният ви багаж са наред — каза ботанският митнически служител след петнайсетминутната проверка, напълно нормална, изглежда, за настоящия момент. — Въпреки това департаментът по вноса ще извърши по-детайлно изследване на животните ви, преди да даде разрешение да влязат в града.

— Разбира се, щом трябва — каза Навет и махна широко с ръка в типичния за Бетреслийския окръг на Федже жест, където би трябвало да е роден според документите му. Имперският агент нямаше представа, дали ботанецът щеше да забележи тази подробност, но според първото правило на внедряването ролята трябваше да се изпълнява така естествено, както щурмовакът носи бронята си. — Вече им правиха изследвания на десетина планети — добави той. — Наясно съм с изискванията на карантината.

Козината на ботанеца видимо се наежи.

— На много светове, казвате? — попита той. — Има ли някакъв проблем с поддържането на магазините ви?

Навет направи гримаса, като че се опитваше да разбере сложно изречение. След това лицето му се отпусна.

— Не, не сте ме разбрали — каза той. — Не се опитвам да се установя някъде. Освен това, ако нямате персонал, който да работи за вас, не можете да държите верига магазини за екзотични животни. Трябва да пътувате. Има много стока, за която няма и да чуете, освен ако не отидете на място.

— Вероятно — измърмори ботанецът. — Но подозирам, че сега няма да намерите много голям пазар на Ботауи. Времената са смутни.

— Шегувате ли се? — възкликна саботьорът и остави от думите му да се процеди малко самодоволство. — Това място е идеално. Обсадена планета. Много напрежение. Точно тук хората имат нужда от домашни любимци, които да отклонят вниманието им от проблемите. Десетина пъти съм ходил на подобни места!

— Щом казвате — съгласи се ботанецът и козината на рамото му настръхна. Очевидно не се интересуваше дали този недодялан чуждоземец ще припечели нещо или не. — Оставете ми честотата на предавателя си и кода, за да ви уведомим, когато карантината изтече.

— Благодаря — каза Навет и събра документите си. — И побързайте!

— Ще побързаме толкова, колкото ни позволяват инструкциите — отвърна ботанецът. — Нека денят ви бъде спокоен и плодотворен.

— Вашият също.

Пет минути по-късно имперският агент вървеше по улицата, пробивайки си път през навалицата, устремена към и от космодрума. Той подмина въздушните шейни под наем, обърна гръб на залязващото слънце и се запъти към редицата евтини хотели в района на космодрума.

Както беше с гръб към слънцето, забеляза нечия сянка да се приближава миг преди Клиф да се изравни с него.

— Някакви проблеми? — тихо попита другият агент.

— Не, мина много гладко — отвърна Навет. — А при теб?

Клиф поклати глава.

— Нищо. Между другото той взе подкупа, но не обеща, че ще вземем животните по-бързо.

— Какво искаш с толкова малък подкуп — отвърна Навет и се усмихна на себе си.

Обидно малкият паричен подарък от помощника на търговеца на животни и това, че самият търговец не даде нищо, трябваше да подсилят внимателно изградения им образ на дребни риби, които се опитват набързо да спечелят, без да имат и най-малката представа, как се играе тази игра. Сред ботанците такъв образ им гарантираше превръщането в обект на тайна насмешка, презрение, изразено в задните стаички на канцелариите, и съвършена липса на интерес от страна на властите.

А това означаваше, че когато дойдеше времето планетарният щит над древстранската част на Ботауи да бъде свален, той щеше да бъде свален.

— Видя ли някъде Хорвик или Пенсин? — попита Клиф. — Аз не успях.

— Не, не видях никого, но съм сигурен, че са влезли — отговори Навет. — Можем утре да посочим мястото на сбора, ако успеем бързо да намерим магазин.

— Взех списък на онези, дето се дават под наем — каза Клиф. — Повечето вървят с апартамент над тях.

— Чудесно. Довечера ще го прегледам и ще видя дали има нещо подходящо. Ако няма, сутринта ще идем в агенция за недвижими имоти.

Клиф се засмя тихо.

— Не се притеснявай… останаха ни достатъчно пари за подкупи.

— Да — каза Навет и се огледа.

Преди петнайсет години според слуховете подадена от ботанците информация бе отвела бунтовниците до Ендор и в крайна сметка бе довела до смъртта на император Палпатин и до унищожението на втората Звезда на смъртта. В годините след това ботанците се бяха замесили с организацията „Черно слънце“, унищожението на планината Тантис и още редица други удари срещу Империята.