Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— И въпреки това се оказа именно това. Единственото супероръжие, което Траун използваше. Единственото, което му бе нужно.

Люк си спомни холограмата на галактиката в командния център и всички планети и ресурси, които Траун бе събрал под властта си. Бяха достатъчни, за да наклонят везните в посоката, която наследниците му изберяха.

— Информация — каза той и потръпна.

Мара кимна.

— Информация.

Люк кимна в отговор и отново погледна към изчезващата сред хълмовете крепост, а Мара върна кораба на първоначалния му курс. Постройката с плосък наклонен покрив, четирите кули зад петата, отделена от тях, несъмнено приличаха на ръка, протегнала се да сграбчи звездите над себе си.

Ръката на Траун.

Скрита под назъбено било на по-малко от километър от крепостта, се намираше дълбока вдлъбнатина в скалата. Мара внимателно преведе кораба под каменния ръб и го сниши възможно най-близо до вътрешната стена.

— Край! — каза тя и изключи двигателите.

В същия миг се почувства смазана от умората и напрежението. Поне за момента бяха в безопасност. За момента.

Дете на ветровете каза нещо от задната седалка. Този път думите му бяха почти разбираеми, но тя бе твърде уморена, за да се опита да ги дешифрира напълно.

— Какво каза? — попита Мара.

— Попита какво ще правим сега — преведе Люк. — Добър въпрос.

— За момента просто ще останем тук — отвърна тя и критично огледа Люк. По дрехите му имаше пет-шест нови обгаряния, които бележеха чиските изстрели, минали през отбраната му. Мара усети как той автоматично потискаше болката. — Струва ми се, че би могъл да прекараш няколко часа в лечебен транс.

— Това ще почака — каза Скайуокър и се взря през капака на пилотската кабина в заобикалящия ландшафт, който бавно потъваше в мрак. — Повредата, която нанесох на тръбите на охлаждането, няма да ги задържи дълго. Трябва да се върнем в крепостта, преди да ни нападнат по въздуха.

— Едва ли ще си направят труда — отвърна Мара и махна с ръка към контролното табло. — Сензорите на изтребителите са доста безполезни за наземно търсене. Предполагам, че ще изпратят пехотинци в районите, където предполагат, че сме скрили корабите си, и това ще е всичко.

— Според теб няма да им мине през ум, че можем да се върнем в крепостта?

— И какво ще направим, ако се върнем?

— Какво искаш да кажеш?

Тя си пое дълбоко дъх:

— Че не бива да се месим в онова, което искат да правят.

Дете на ветровете издаде звук, който наподобяваше доста обезсърчителен коментар. Люк го погледна, след това отново се обърна към Мара:

— Но те са врагове на Новата република. Нали?

Тя въздъхна:

— Виж, барон Фел беше там. Същият барон Фел, който обърна гръб на Империята, когато видя колко безчестни и продажни са станали нещата при Исард и някои от приемниците на Палпатин. А сега отново е с имперска униформа. Промиването на мозъка при човек като него е безсмислено. Трябва да е станало нещо сериозно, което да е променило мнението му така решително.

— Траун?

— До известна степен — каза Мара. — Фел каза, че Траун го е завел в Непознатите райони… и че тогава той се е съгласил да се присъедини към него.

Мара усети как настроението на Люк помръкна.

— Там има нещо, нали? — тихо попита той. — Нещо ужасно.

— Според чисите там има стотици ужасни неща — отвърна тя. — Разбира се, това е само според чисите. Много е вероятно голяма част от опасностите да се окажат безвредни за сила като Новата република. Опасности, които лесно бихме разгромили, ако пресекат границата на Външния ръб… — Мара неловко сви рамене. — От друга страна…

— От друга страна, Фел познава ресурсите ни така добре, както и ние самите — довърши Люк вместо нея. — И въпреки това е тук.

Мара кимна:

— И двамата с Парк са тук. И никой от тях, изглежда, не изгаря от желание да се хвърли срещу Новата република. Доста е показателно, нали?

Дълго време никой от двамата не проговори. Най-сетне Люк се раздвижи.

— За съжаление — каза той — още съществуват Бастион и Империята. Ти каза, че Парк възнамерява да влезе във връзка с тях.

— Да — потвърди тя. Тихата болка в нея се усили. — И не мисля, че настоящото ръководство на Империята ще види нещата в такава далечна перспектива както Фел и адмиралът. Дай им Ръката на Траун, и на мига ще тръгнат срещу Корускант.

Люк отново зарея поглед навън.

— Не можем да позволим това да се случи — тихо каза той.

— Особено ако ресурсите на Новата република са необходими за преодоляване на други опасности — съгласи се Мара и разкопча предпазните колани. — За жалост това означава, че трябва да се върнем и да изтеглим копие на информацията. Така се сдобиваме с шанс да противодействаме на Бастион в привличането на чисите на страната на Империята.