Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Нямам предвид само комджайците — каза Скайуокър. Искаше да се увери, че младият комкаец наистина съзнава риска, на който се излагаше. — Другите, за които Ловеца на ветрове спомена, също може да се опитат да ни спрат.

— Знам това — съществото трепна с крила. — Но ти попита Ловеца на ветрове дали някога е имал приятел, изпаднал в беда. Аз съм имал.

Майсторът джедай се усмихна.

— Разбрах — отвърна той. — Твоята помощ е чест за мен. Аз съм Люк Скайуокър, а това е дроидът ми Арту. Ти как се казваш?

Комкаецът трепна с криле и скочи на по-преден храст.

— Твърде съм млад, за да имам име. Наричат ме Дете на ветровете.

— Дете на ветровете — повтори Люк и го изгледа замислено. — Случайно да имаш връзка с Ловеца на ветрове?

— Той ми е баща — изцвъртя Дете на ветровете. — Това, което говорят за мъдростта на рицарите джедаи, е истина.

Скайуокър потисна усмивката си.

— Има и изключения — отвърна той. — Но не е зле да тръгваме. Може би по пътя ще ми разкажеш повече за народа си.

— За мен ще е чест — каза Дете на ветровете и с охота разпери криле. — Елате, ще ви покажа пътя.

Комуникационният купол на дреднаута на Новата република „Сокол скитник“ бе един вид анахронизъм сред съвременните бойни кораби, атавизъм от конструкторската философия от времето преди Войните на клонингите, която бе преобладавала, когато бяха построени „Сокол скитник“ и сродните му бойни кораби от флотата „Катана“. В купола бе монтиран не само целият ред първични антени на кораба, там се намираха и всички сложни и деликатни кодиращо-дешифриращи компютри.

Комуникационните куполи на шепата дреднаути от флотата „Катана“, все още на въоръжение в Новата република, отдавна бяха основно обновени. Кодиращо-дешифриращите съоръжения бяха преместени на по-безопасно място между мостика и оперативния център на разузнаването. Но колкото пъти станеше дума за модернизация, „Сокол скитник“ все минаваше през пролуките на програмата.

Уедж Антилис неведнъж се бе удивявал от това. Той знаеше, че между генерал Гарм Бел Иблис и няколко представители от висшия ешелон на Новата република все още съществуваше вражда, чиито корени се криеха назад във времето, когато генералът се бе скарал с Мон Мотма и бе започнал личната си война срещу Империята. Уедж винаги бе подозирал, че именно тази неприязън бе причина за липсата на обновяване на генералския флагман „Сокол скитник“.

Но едва когато Червената ескадрила премина за постоянно под командването на Бел Иблис, Антилис научи истината. Обяснението на генерала бе просто: режимът в претъпканите оперативни отдели на разузнаването бе доста свободен и преминаването на кодиран сигнал през мостика или командната зала даваше възможност на всеки, който притежаваше минимални технически познания и любопитство в излишък, да прослуша разговора. За разлика от тях комуникационният купол бе най-изолираното и усамотено място, което можеше да се намери на един боен кораб. Разполагането на кодиращо-дешифриращата техника там означаваше, че разговорът започваше и завършваше именно на това място. Така Бел Иблис можеше да бъде намерен в комуникационния купол винаги когато трябваше да се проведе някакъв поверителен разговор.

В момента двамата с Уедж се намираха там по личната молба на адмирал Акбар.

— Разбирам притесненията ви, генерал Бел Иблис — каза Акбар. Лицето му изпълваше екрана, а огромните му очи се въртяха насам-натам, за да може да види и Антилис. — И съм съгласен с оценката ви, но въпреки това трябва да отхвърля молбата ви.

— Горещо ви препоръчвам да премислите, адмирал е — твърдо отвърна генералът. — Разбирам политическото положение в Корускант, но не можем да позволим то да ни попречи да видим чисто военните аспекти на проблема.

Мустачетата на устата на монкаламарианеца потрепериха.

— За съжаление в каамаския проблем вече няма чисто военни аспекти — избоботи той. — Политическите и етичните въпроси засенчват останалото.

— Необичайна комбинация — измърмори под нос Уедж.

Акбар хвърли бърз поглед към пилота и отново насочи вниманието си към Бел Иблис.

— Последното становище е, че всяко по-сериозно военно присъствие на Новата република около Ботауи в този момент ще се изтълкува като подкрепа за ботанците срещу опонентите им.

— Военно присъствие на Новата република около Ботауи няма да означава нищо подобно — възрази Бел Иблис. — Това ще бъде призив към разум и спокойствие във взривоопасен момент. Там вече има шейсет и осем кораба и всички те се дебнат един друг, готови за атака при най-малкия повод. Там е нужен посредник, преди да е станало късно.