Тимъти Зан - Изходящ полет

— Поне не и от нещо, за което с моите петдесетина хиляди спътници да не сме се сетили досега — каза Пакмиллу с типичния за монкалмарианците сух хумор. — Според мен „Изходящ полет“ е напълно готов за експедицията си.

— Прекрасно — каза Дориана. — Върховният канцлер Палпатин ще е неописуемо доволен да научи това.

— Нямаше да успеем да се справим без неговата подкрепа — допълни Пакмиллу със сериозен глас. — Моля ви, предайте му още един, последен път нашата признателност за всички усилия, които положи по проекта ни.

— Определено ще го направя — обеща Дориана. И със сигурност щеше да е за последен път. — Значи това е всичко. Ще се видим след… колко? След пет години? След десет?

— Независимо колко ще отнеме — каза Пакмиллу и огледа гордо мостика на своя крайцер К–1, — със сигурност обаче ще се върнем.

— Тогава ще очаквам с нетърпение завръщането ви — каза Дориана с цялата фалшива искреност, която можеше да си придаде в този миг. — А междувременно ви пожелавам безопасно пътуване. И не забравяйте, че ако все пак се сетите за още нещо, от което имате нужда, кабинетът на върховния канцлер си остава винаги на ваше разположение. Все още имате цели три седмици, преди да напуснете територията на Републиката. А това време е предостатъчно, за да отправите искане за каквито и да е резервни запаси. Те ще бъдат събрани и доставени в необходимите срокове.

— Ще запомня обещанието ви — каза Пакмиллу и леко наведе глава. — Може ли да ви изпратя обратно до вашия транспорт?

— Не е необходимо — увери го Дориана. — Предполагам, че си имате на главата стотици други ангажименти, които изискват вниманието ви, преди да напуснете Яга Минор. Спокоен полет и нека Силата да бъде с вас.

— При положение че имаме деветнайсет джедаи на борда, със сигурност ще бъде така — увери го Пакмиллу. — По-скоро деветнайсет и половина.

— Определено — съгласи се Дориана. На лицето му се запази учтивата усмивка, въпреки че вътрешно той се навъси. „Деветнайсет джедаи? Че и половина?“ — До скоро виждане, капитан Пакмиллу.

Той изчака, докато пилотът изведе совалката му от предната хангарна платформа на крайцер К–1 и я насочи към външните покрайнини на атмосферата на Яга Минор, преди най-после да извади чипа на Пакмиллу с имената на пътниците и да го пъхне в информационния си бележник. По негова информация окончателният брой на джедаите в „Изходящ полет“ беше седемнайсет, а не деветнайсет. Да не би по някаква причина да бе настъпила внезапна промяна в плановете? И какво въобще представляваше този „половин джедай“? Докато размишляваше над този въпрос, в ума му неволно се появи споменът за зловещия начин, по който бе убит Дарт Мол…

Дориана извика в бележника си списъка с имената на джедаите и започна да ги преглежда едно по едно. Всички му бяха познати. Много от тях можеха да създават огромни проблеми и затова той много изкусно бе подхлъзнал Хоръс Кбаот да ги покани на борда на своята велика експедиция. Първото ново име в списъка — на Лорана Джинзлър — всъщност не бе чак толкова голяма изненада. Дориана винаги бе смятал за възможно доскорошният ученик на Кбаот да реши да се замотае още малко около бившия си наставник. Другите нови имена бяха на учителя Оби Уан Кеноби и на ученика му Анакин Скайуокър.

Дориана се усмихна. Значи Скайуокър беше загадъчният „половин джедай“ на Пакмиллу. Сладко определение! Тази промяна се оказваше и неочакван бонус към цялата му старателна подготовка. Още от мига, когато Кеноби и неговото момче едва не бяха осуетили операцията на Барлок, Кинман Дориана бе започнал да изпитва неприятно опасение от присъствието им. А сега се разкриваше необикновена възможност. Смъртта на двамата на борда на „Изходящ полет“ щеше да дойде тъкмо навреме.

Крайцерите вече се разкачаха от последните докови съоръжения, а цялата им конструкция правеше тромава маневра, за да се освободи от гравитацията на Яга Минор. Няколко минути по-късно Кинман Дориана наблюдаваше през илюминаторите на совалката си как „Изходящ полет“ проблесна за миг и изчезна в хиперпространството.

Той върна погледа си към електронния бележник. Независимо дали това бе бонус или не, все пак нямаше да е лоша идея да се свърже с Дарт Сидиъс и да го информира, че на борда са се качили Кеноби и Скайуокър. Най-малкото за да се увери дали това ново развитие съвпада с плановете на ситския лорд.

И щеше да е добре да го направи, преди „Изходящ полет“ да успееше да се изгуби някъде далеч от полезрението на Републиката. Завинаги.