Фредерик Пол - Звездното дете

Посветената изпя въпроса в саморъчно направения куб. Този път отговор имаше и тя се наведе, за да го чуе.

— Средствата за въвеждане и съхранение на информацията. При машините това са магнитните ленти и електрическите контури. При органичните същества — нервите и невроните.

Хиксън кимна:

— Съществува следната материална система: тя получава лъчеви сигнали и ги натрупва във вид на заряди. Информацията се съхранява чрез заредени частици, всяка от които има две стабилни състояния. В едното спина на електрона е паралелен на въртенето на ядрото, в другото е антипаралелен. Тази частица е клетка на паметта.

Кубът за свръзка се обади.

— Машината е запозната с тези елементарни факти — преведе Делта Четири.

— Нека ги допълни с нови. Добавете мрежа от фузорити, която е по-древна от галактиките и по-мощна от която да е машина. Прибавете и масата на свръхйонизиран газ, подобен на споменатата мрежа. Имайте предвид, че в подобна газова среда електроните могат да функционират като носители на информация.

Момичето изслуша отговора и вдигна глава.

— Според Машината вие описвате звезда.

Хари Хиксън бавно кимна. Светещата длан направи вълнообразно движение — знакът на Лебед.

— Звездата, на която служа…

Кубът отново се обади:

— Машината счита, че описаните от вас газови маси в съчетание с фузоритни мрежи могат лесно да станат материални носители на разума.

Делта Четири впери поглед в златистото същество пред себе си.

Хиксън кимна още веднъж и тържествено произнесе:

— Както се убедихте, всяка материя може да бъде носител на разума. Цялата Вселена с нейното динамично равновесие е основа за разума. Цялата Вселена, безкрайна във времето и пространството, се представя пред нас като носител на разума на Бога.

Кубът за свръзка яростно зажужа. Посветената преведе:

— Машината иска пояснение. Какво е това Бог?

Хари се изправи. Бойси забеляза как изчезнаха бръчките от златистото лице. Очевидно старецът беше изпълнил възложената му задача.

Обърна се към Ган. В погледа му се четеше нещо като сърдечност:

— Бойси Ган, ти считаше, че аз съм Звездната Рожба. Но грешеше.

Свали пироподчето от рамото си, ласкаво го погали и го пусна на свобода.

Животното се опита да се върне на любимото си място, обаче Хиксън вдигна ръка и го отпрати. Малкото чудовище изсъска, описа кръг из каютата и набирайки скорост, изчезна в коридора.

Хари го проследи с очи, след което се обърна към Бойси. Погледът му беше спокоен и безгрижен.

— Звездната Рожба никога не е съществувала. До сега. Но скоро ще се роди. Ще бъде човек, който ще стане мост между машините и звездите.

Той направи вълнообразния жест с ръката си, насочен към Ган.

— Бойси Ган, ти ще бъдеш Звездната Рожба!

— Не! — извика Бойси.

Пусна Карла и с един скок застана пред Хиксън, който продължаваше да стои напълно спокойно.

— Няма да стана! Стига! Писна ми от вашите безумни идеи! Какви са тия мислещи звезди? Какъв е този мост?

Хиксън не отговори. Просто го наблюдаваше с блестящите си златисти очи.

— Бойси, миличък, нямаш избор — обади се Карла.

Ган рязко се обърна.

— Какво значи това „нямаш избор“? Няма да стана и това е! Аз…

Замълча. Какво в крайна сметка няма да стане?

Каютата започна да се върти пред очите му. На гърлото му сякаш беше заседнал камък. Подпря се на облегалката на стола. Ръцете му трепереха.

Хвърли бърз поглед на Карла. Забеляза с колко любов и състрадание го наблюдава и осъзна причината за световъртежа си.

— Златното облаче! Хиксън ме е заразил! С мен ще се случи същото, което стана с него… и с полковник Зафар… и с онези тримата на Меркурий… и с теб, Карла!

— Това съвсем не е лошо, Бойси — прошепна момичето. — Ще станеш част от едно огромно цяло — това, което запълва Вселената.

— Но аз не искам! — отчаяно извика той.

Вече се беше сливал с Машината и споменът за това продължаваше да го преследва. Докосна пластината на челото си и погледна към Делта Четири.

Кубът свиреше и звънеше. Посветената стана и го подаде на Ган.

— Не… — той се обърна към Хиксън.

Но старецът беше изчезнал. На мястото, където беше застанал, сега имаше само прозрачен като дим човешки силует, изтъкан от фини струйки златиста мъгла. Пред очите на Бойси остатъците от Хиксън се изпариха. Тънки златни лъчи пронизваха стените на каютата, устремени навън, към големия облак.

Хари Хиксън изчезна безследно.