Фредерик Пол - Звездното дете

Изглеждаше по-млад, но със същата рошава брада. На рамото му се крепеше старият им познат — пироподчето. Червените очи на зверчето бяха злобно втренчени в новодошлите.

Най-сетне Хиксън приключи с работата и ги погледна.

— Изпълнявам това, което ми беше заповядано — някак между другото каза той.

Очите му също светеха, на лицето му бе изписано приветствие. Вдигна ръка и сгъна китката си в знака на Лебед.

— Звездата ми дава заповеди. Аз само изпълнявам волята й.

Малкият пиропод започна да нервничи. Светещото същество, което някога е било Хари Хиксън, ласкаво го погали и животното се успокои.

— Нали вие загасихте Слънцето и звездите? — попита Бойси. — Как го направихте?

— Не, не съм аз. Звездата го направи — той отново показа знака на Лебед. — Цели десет години Звездата планира моите действия. Преди десет години тя изпрати първия сигнал към Земята, а след нещо още няколко. Те пристигнаха едновременно. За Звездата няма нищо невъзможно и ти съвсем скоро ще го разбереш.

Той протегна ръка. „Като благословия“ — помисли Бойси. Но това беше нещо повече. От дланта на стареца се отдели златисто облаче, сви се в пулсираща сфера, заплува и нежно докосна челото на Ган.

Бойси се изплаши и отскочи. Но нищо не почувства. Абсолютно нищо. Когато проговори, гласът му беше дрезгав:

— Какво правите?

— Изпълнявам волята на Звездата — отвърна Хиксън и се обърна към пулта. Светещите му пръсти пробягаха по клавишите.

— Сестра Делта Четири се сля с Машина-2 — тихо продължи той. — Може да влезе във връзка със старата Машина. След тридесет часа сигналът ще стигне до Земята. След още тридесет ще се върне обратно.

— Но… Старата Машина е полудяла — извика Ган. — Би трябвало да го знаете, нали самият вие го направихте!

Хари дори не вдигна глава.

— Ами генерал Уийлър? Къде е той? Обезумял е и се стреми към властта. Как може да седите спокойно? Какво ли ще успее да направи, докато ние си губим времето?

— Що се отнася до генерала, скоро ще имаме вести от него — спокойно заяви Хиксън.

В този момент чуха дрезгавия смях на Уийлър.

— Наистина, съвсем скоро! Сега сте ми в ръцете! Аз управлявам „Общност“, цялата огнева мощ на кораба ми се подчинява! Всички светове са мои, всички! Но на първо време трябва да приключа с вас.

След тези думи се разнесе тихо стържене на метал в метал.

В стените на каютата се отвориха тайни амбразури, през които се подаваха лъскавите тънки дула на лазерите. Бяха насочени точно към хората до пулта — към Бойси Ган, към златистото същество, към Карла Сноу. Генерал Уийлър наистина се бе добрал до системата за управление на корабното въоръжение. Сега животът им зависеше от него, а той държеше показалеца си на автоматичния спусък. Можеше да ги изпепели само с едно движение.

Светещият човек вдигна поглед от пулта и каза:

— Действие и противодействие. Удар и отблъскване. Въпрос и отговор.

Протегна ръка, натисна един бутон и тъмния екран оживя, показвайки изсеченото, бронзово лице на Уийлър. Сивите му очи светеха от радостна възбуда.

— Това е въпрос — каза Хиксън и се наведе над пулта.

— Само че аз няма какво да ви отговоря — заяви генералът. — Вие загубихте! Всички! Заедно с глупавата ви надежда за свобода!

Генералът ставаше все по-уверен в себе си. Карла се притисна към Бойси. Без да забелязва, той я прегърна. Двамата поглеждаха ту към екрана, ту към смъртоносните дула на лазерите.

— Вие сте жертви на романтична заблуда — Уийлър насочи пръста си към бутона за стрелба. — Донякъде ви разбирам. Животното, наречено човек, винаги се е опитвало да се отърве от дисциплината. А това не бива да се допуска, в името на общите интереси. Особено заради благополучието на човека, призван да мисли за всички като Цезар и като Наполеон. Заради мен!

Бойси почувства, че Карла трепери и я прегърна по-здраво. Само ако можеше да се добере до Уийлър! Или да имаше под ръка някакво оръжие! Златистото същество спокойно кимна, без да вдига очи.

— Търпях ви — продължи генералът, — защото не можехте да нанесете кой знае каква вреда. В миналото сам човек не е можел нищо да направи. Но развитието на технологията промени нещата. Появило се е ядреното оръжие, след това лъчевото. Крачка след крачка… Нараствали са възможностите на индивида, нараствал е и контролът над него.

Внезапно хладнокръвието изчезна от лицето на Уийлър и той се зачерви от гняв.

— Вие заплашвате този контрол! — извика той. — Планът на Човека ще се превърне в спукан балон. И Звездната Рожба държи иглата! Затова трябва да умре!