Фредерик Пол: Звездното дете

— А пък аз съм го виждал като обикновена звезда — сякаш на себе си каза лейтенантът. — Не по-ярка от другите, даже и от Вега1.

— Били сте на Рифовете? — ахна кадетът.

— Две минути — недоволно напомни капитанът и многозначително погледна към лейтенанта, който кимна и продължи:

— Търсихме един човек… приятел на сестра ми. По-скоро годеник. Казваше се Бойси Ган. Той пък търсеше Звездната Рожба. Не открихме нито единия, нито другия.

— Никога не съм виждал Рифовете — в гласа на кадета звучеше завист.

— Там е красиво… Силициеви растения с шипове, които светят сами. Блестят като скъпоценни камъни и са толкова остри, че само при докосване пробиват скафандъра. Има и растение, което прилича на човешки мозък и е от чисто сребро. Срещат се и платинени, и златни кристали, а има и цветя-диаманти.

Кадетът шумно въздъхна. Капитанът се обърна. Презрението в погледа му беше изчезнало, отстъпило място на печал и страх.

— Заемете се със задълженията си, кадет! — заповяда той. — Рифовете са опасна тема!

— Да, сър — лейтенантът кимна и стана сериозен. — Там наистина е опасно. Видях чудовище, голямо колкото кон и с тяло на скорпион…

— Млъкни, идиот! Рифовете са опасни за Плана! Веднъж едва не се провали заради тях. И ако Звездната рожба се добере…

Не довърши, а само добави:

— Една минута!

Лейтенантът почервеня от обида.

— Извинете, сър, но не съм и помислял да започвам антипланов разговор. Ордите варвари, които се крият зад Космическия Заслон не са достойни дори да ги споменавам. Нека си вярват, че Звездната рожба е свръхчовек…

— Следете приборите!

И капитанът даде личен пример, като се втренчи в екрана. Но се сети за русата компаньонка, която му прошепна две думи: „Звездната Рожба“. Какво е станало с нея? Дали са я пратили в Банката за органи?

Нямаше време за спомени. До срока оставаха тридесет секунди.

Въпреки климатичната инсталация и добрата термоизолация на купола в обсерваторията беше горещо. По слепоочията на капитана блестяха капки пот.

— Двадесет секунди!

Погледът му се залепи за хронометъра. Черната стрелка догонваше червената, застанала неподвижно. Когато двете стрелки се припокрият, ще настъпи момента на пролетното равноденствие. И заплахата на Звездната Рожба ще се окаже блъф… или не?

— Десет секунди!

Вградените в тавана лампи угаснаха. Сега само отблясъците на индикаторите конкурираха сиянието на екрана.

— Пет!… Четири!… Три!

Двадесет записващи устройства се задвижиха. Хората дишаха тежко, сякаш въздухът в кабината не достигаше.

— Две!… Една!…

— Нула!

Капитанът преглътна и разтърка очи.

На екрана Слънцето гаснеше. Махнаха филтрите, но то въпреки всичко потъмняваше. Последно припламване — и край!

Слънцето изчезна, сякаш го бяха махнали от екрана. Капитанът чу как някой дълбоко въздъхна, след това изкрещя.

— Звездната Рожба! Това е той!

— Ослепяхме! — зарида вторият.

Така започна всичко.

Като кръгове от хвърлен в блато камък вълните на тъмнината плъзнаха из пространството. Три минути след настъпване на пролетното равноденствие вълната стигна купола на обсерваторията на Меркурий.

След по-малко от три минути тъмнината порази наблюдателите от орбиталните станции над вечно покритата с облаци Венера. Обхвана ги ужас, но не бяха ослепени от последното припламване на Слънцето, а продължаваха да виждат приборите.

За осем минути тъмната вълна достигна Земята. На огряната от Слънцето страна на планетата настъпи истински мрак. Обърканите хора спираха насред улиците, докато след няколко секунди се включи изкуственото осветление. Тези, които не знаеха за предупреждението, бяха обхванати от ужас. На тъмната страна и на Луната много астрономи онемяха при угасване на познатите им звезди. Някои от тях бяха чули за предупреждението и за Искането за Освобождаване. Останалите просто видяха как от небето изчезват ярките точки и как се промени до болка познатата картина.

После отново заблестяха. Само Слънцето остана тъмно в продължение на половин час.

В това време започна паниката.

Новината завари Планиращият в разкошното му златно кресло и веднага му развали настроението. Дебелото му, подпухнало лице пребледня от страх.

За това, което става, човекът на име Бойси Ган разбра по косвен начин. Успя да чуе как пазачите му шептят:

— Звездната Рожба…

Пред един от блоковете на Машината седеше момиче с отсъстващ поглед. Тя научи новината на език, разработен не от хора и който разбираха малцина. Името й беше Делта-4. Не изпитваше страх. Беше й все едно…