Майкъл Конъли - Смъртта е моят занаят

— Я виж кой е дошъл? — възкликна добродушно Уекслър.

Седнах в съседното сепаре до Сейнт Луис, за да мога да виждам Уекслър.

— Хей, какво има? — запротестира престорено Сейнт Луис.

— Нищо, просто визита на пресата — отвърнах. — Как върви?

— Не му отговаряй — обърна се бързо той към колегата си. — Иска нещо, дето не му е работа.

— Разбира се, че ми е работа — отвърнах аз. — Нещо ново?

— Няма нищо ново, Джак — каза Уекслър. — Вярно ли е това, дето го казва Едрия пес? Че искаш нещо, дето не ти е работа?

Това напомняше на танц. Приятелска формулировка предназначена да измъкне основната информация, без да насочва интереса си направо към нея. Много пъти бях танцувал по този начин и бях станал наистина добър танцьор. Това беше танц, който изискваше много гъвкави движения. Също като финта с трите съперника, който тренирахме в баскетболния отбор в колежа. Не изпускай топката от очи, като едновременно с това следиш и другите двама. Аз винаги бях техничният състезател, а Шон — силовият. Той беше футболът. А аз — баскетболът.

— Не съвсем — отвърнах уклончиво. — Просто се върнах на работа, момчета.

— Аха, ето какво било! — възкликна Сейнт Луис. — Внимание, момчета.

— И така, как се движат нещата по делото Лофтън? — запитах аз Уекслър, без да обръщам повече внимание на колегата му.

— Тпруу, Джак, сега като репортер ли се обръщаш към нас?

— Разговарям само с теб. А тук си прав, при теб съм в качеството си на репортер.

— Тогава забрави, че има дело Лофтън.

— Значи отговорът е, че всичко е замряло.

— Казах само да забравиш, че има дело Лофтън.

— Виж, искам да разбера докъде сте стигнали. Делото вече възлиза на три месеца. И скоро ще го прехвърлят в архива, ако вече не е там, и ти го знаеш много добре. Искам просто да видя папката. Искам да знам какво е било това нещо, разтърсило до такава степен Шон.

— Ти забравяш нещо, Случаят с брат ти беше класифициран като самоубийство. Делото е приключено. Няма никакво значение с какво го е разтърсил до такава степен случаят Лофтън. А и освен това няма нищо, което да сочи, че самоубийството му има нещо общо с това, което е вършил. В най-добрия случай има някакво косвено отношение. Никога няма да разберем.

— Стига дрънка глупости. Току-що видях папката по делото за Шон. — Уекслър повдигна силно вежди. — Всичко е вътре. Шон е бил съсипан до смърт със случая. Посещавал е психиатър; цялото му време е отивало за разкриването на случая. Така че не ми казвай, че никога няма да узнаем.

— Виж, момчето ми, ние…

— Обръщал ли си се някога така към Шон? — прекъснах го аз.

— Какво?

— Момче. Наричал ли си го някога момчето ми?

Уекслър се смути.

— Не.

— Тогава не се обръщай така и към мен.

Той вдигна примирително ръце.

— Защо не мога да видя папката? Няма да стигнете доникъде по случая.

— Кой казва?

— Аз го казвам. Ти се страхуваш от това дело, човече. Видя добре какво стори то с Шон и не искаш и теб да те сполети същото. Така че сте го напъхали в някое чекмедже да събира прах. Сигурен съм в това.

— Знаеш ли, Джак, ти наистина не си добре. И ако не беше брат на Шон, щях да ти тегля един хубав шут по задника. Направо ме оскърбяваш. А това не ми е приятно.

— Така ли? Тогава представи си как се чувствам аз. Работата е там, че съм му брат и това ме засяга най-пряко.

Сейнт Луис се засмя презрително.

— Хей, песоглавец, не е ли време да отидеш да се изпикаеш?

Уекслър бурно се разсмя, но смехът му бързо секна. Лицето на колегата му се обагри в пурпурно.

— Слушай, педалче — започна той. — Аз ще те …

— Спокойно, момчета — намеси се Уекслър. — Само спокойно. Слушай, Рей, защо не излезеш да запалиш цигара? Остави ме да си поговоря малко с Джаки, ще му обясня къде греши и идвам.

Излязох от сепарето, за да направя път на Сейнт Луис. Той ме изгледа заплашително, докато се плъзгаше покрай мен. Вмъкнах се обратно в сепарето.

— Пий си питието, Уекс. Няма смисъл да се правиш на член на Дружеството на младите трезвеници.

Той се изхили и му дръпна една глътка.

— Знаеш ли, не се различаваш много от брат си. Не се отказваш лесно от нищо. И си тарикат, когато се наложи. Само да махнеш тая брада и хипарската си коса и ще те вземат за него. Само дето трябва да се погрижиш за белега си.

— Виж, ставаше дума за папката.

— Какво по-точно?

— Длъжен си на Шон да видя папката му.

— Не те разбирам, Джак.

— Напротив, много добре ме разбираш. Не мога да го заровя, докато не съм огледал всичко. Просто се опитвам да го разбера.