Майкъл Конъли - Кръв

Фактът, че през осемте седмици след операцията възстановяването му върви съвсем гладко, доказваше правотата на увереността му в нея. През трите години, откакто за първи път влезе в кабинета й, между двама им беше възникнала връзка, далеч надхвърляща чисто професионалните отношения. Сега бяха добри приятели или поне така си мислеше Маккейлъб. Десетина пъти бяха ходили заедно на ресторант и бяха водили безброй разгорещени спорове върху всякакви въпроси от генетичното клониране до процесите на О. Дж. Симпсън — бе спечелил от нея сто долара за първата му присъда, лесно осъзнал, че непоклатимата й увереност в правораздавателната система я е направила сляпа за расовия аспект на случая. И Бони не посмя да се обзаложи с него за втория процес.

За каквото и да разговаряха Маккейлъб се хващаше, че заема противоположната позиция само защото обичаше да спори с нея. Сега Фокс придружи въпроса си с изражение, което показваше, че е готова за поредния двубой.

— Дали би трябвало да правим това — отвърна той и посочи с ръка наоколо, сякаш за да обгърне цялата болница. — Да вадим органи и да присаждаме нови. Понякога се чувствам като съвременен Франкенщайн — с органи на други хора в себе си.

— Да не драматизираме толкова.

— Знаеш ли, когато работех в бюрото, всяка година трябваше да полагаме изпит на стрелбището. Нали разбираш, стрелба срещу мишени. Кръгчето около сърцето носеше повече точки, отколкото главата. Викат му „десетката“. Най-високият резултат.

— Виж, недей пак да започваш онзи спор дали не се правим на богове. Мислех си, че вече сме свършили с това.

Тя поклати глава, усмихна се и в продължение няколко секунди задържа очи върху него. Накрая усмивката й изчезна.

— Какво ти е?

— Не зная. Предполагам, че се чувствам виновен.

— Не бъди смешен: Разговаряли сме и по този въпрос. Нямам време за вината на оцелелия. Нямаш голям избор. Съвсем просто е. От едната страна на везните е животът ти, от другата е смъртта. Голямо решение. За какво трябва да се чувстваш виновен?

Той вдигна ръце в знак, че се предава. Бони винаги поставяше нещата в най-ясния им контекст.

— Типично — не го оставяше тя. — Чакаш почти цели две години за сърце, едва оцеляваш, а сега се чудиш дали изобщо е трябвало да ти го даваме. Какво всъщност те безпокои, Тери? Нямам време да си играя с теб.

Той отново я погледна. Беше се научила да чете мислите му. Всички агенти и ченгета, които познаваше, владееха това умение. Маккейлъб се поколеба и накрая реши да каже какво го измъчва.

— Защо не си ми казала, че жената, чието сърце нося в гърдите си, е била убита.

Тя очевидно се изненада. Шокът от думите му ясно се виждаше на лицето й.

— Убита ли? За какво говориш?

— Била е убита.

— Как?

— Не зная точно. Оказала се по време на грабеж в някакъв магазин в Долината. Била застреляна в главата.

— Не се предполага да знаеш каквото и да е за донора си. Откъде научи това?

— Защото в събота сестра й дойде при мен. Разказа ми всичко… това някак променя нещата, нали разбираш?

Фокс се надвеси над него със строго изражение.

— На първо място, нямах представа откъде е сърцето ти. Никога не сме го знаели. Получихме го чрез ЦОТКО 1 1 Център за осигуряване и търсене на кръв и органи. — Б. пр. . Казаха ни само, че е подходящо за първия в списъка ни. Това беше ти. Знаеш как работи ЦОТКО. Гледал си филма по време на подготовката. Получаваме ограничена информация, защото така е най-добре. Казах ти всичко, което знаем. Двайсет и шест годишна жена, доколкото си спомням. В отлично здраве, с подходяща кръвна група, съвършен донор. Това е.

— Извинявай. Мислех си, че може да си знаела и просто да си го скрила от мен.

— Не съм. Не сме. Тогава щом ние не знаем на кого е било сърцето, как е разбрала сестра й кой го е получил? Как те е открила? Може да е някаква измама…

— Не. Тя е. Зная го.

— Откъде знаеш?

— Онази статия миналата седмица в рубриката „Какво се е случило с…“ в „Таймс“. Там пише, че съм получил сърцето на девети февруари и че съм чакал дълго време, защото кръвната ми група се срещала рядко. Сестра й прочела материала и разбрала. Очевидно е знаела кога е била убита сестра й, знаела е, че сърцето й е дарено и че нейната кръвна група също е била рядка. Тя е сестра в спешно отделение в „Холи Крос“ и разбрала, че съм аз.

— Това не означава, че си получил…

— Получила е и писмото ми.

— Какво писмо?

— Което всеки пише след операцията. Анонимна благодарност към семейството на донора. Болницата го праща на съответния адрес. Тя е получила моето. Видях го и наистина е моето. Спомням си какво написах.