Майкъл Конъли - Кръв

— Искаш ли малко кафе? — попита Уинстън.

— Не, благодаря.

— Тогава да започваме. Разполагам с двайсет минути.

Двамата седнаха един срещу друг. Уинстън посочи към документите и касетите.

— Всичко това е твое. Копирах го, след като ми позвъни сутринта.

— Божичко, майтап ли си правиш? Благодаря ти.

Маккейлъб придърпа купчината към гърдите си като човек, който събира печалбата на маса за покер.

— Свързах се с Аранго в Лос Анджелис — продължи Уинстън. — Той ми каза да не работя с теб, но аз му отговорих, че си най-добрият агент, когото познавам, и че ти дължа услуга. Вбесих го, но ще го преживее.

— Тук са и нещата от Лос Анджелис, така ли?

— Да, обменихме си материалите. От две седмици нищо не съм получавала от Аранго, но навярно просто не се е появило нищо ново. Мисля, че това е последната информация. Проблемът е, че засега цялата тази документация и видеокасетите не водят доникъде.

Маккейлъб раздели купчината наполовина и започна работа. Стана ясно, че две трети от работата е свършена от шерифските детективи, а останалото от лосанджелиското управление. Посочи към касетите.

— Какво има в тях?

— Двете местопрестъпления и убийствата. Аранго ми каза, че вече ти е показал грабежа в магазина.

— Да.

— Е, на нашия запис има още по-малко. Убиецът се появява в кадър само за няколко секунди. Точно колкото да видим, че носи маска. Но така или иначе, давам ти го, за да го гледаш, ако искаш.

— На твоя запис убиецът от банкомата ли взима парите, или от жертвата?

— От банкомата, защо?

— Може би ще успея да използвам това, за да получа известна помощ от бюрото, ако се наложи. Технически това означава, че парите са били взети от банката, не от жертвата. И следователно престъплението е федерално.

Уинстън кимна.

— Как успя да свържеш двата случая, по резултатите от балистичната експертиза ли? — попита Маккейлъб.

— Вече работех по случая и няколко седмици по-късно прочетох във вестника и гледах по новините за второто убийство. Стори ми се същото. Свързах се с управлението в Лос Анджелис и обединихме усилията си. Ще разбереш, когато видиш записа, Тери. Няма съмнение. Същият начин на действие, същият пистолет, същият тип. Балистичната експертиза само потвърди онова, което вече знаехме.

Маккейлъб кимна.

— Чудя се защо е избрал това оръжие, ако е знаел, че куршумът ще остане вътре. С какво е стрелял?

— С деветмилиметрови патрони. Изцяло метална гилза. Събирането на гилзите просто няма смисъл. В моя случай куршумът е излязъл навън и ние го изровихме от бетонната стена. Онзи тип навярно е предполагал — или се е надявал — че ще е прекалено смачкан за балистично сравнение. Затова като добър малък убиец е взел гилзата. Както казах, гледай записите. Имаме си работа с единак. Нямаш нужда от балистични експертизи, за да го разбереш.

— Успяхте ли да постигнете нещо повече?

— Какво искаш да кажеш, с оръжието или с балистиката?

— Да. Къде са веществените доказателства?

— При нас. Управлението в Лос Анджелис е малко по-натоварено. Тъй като нашият случай беше първи, ние се договорихме да задържим всички доказателства. Имам картбланш да следвам обичайната процедура, нали знаеш, да търся прилики и прочее, но ударихме на камък. Като че ли са само тези случаи. Засега.

Маккейлъб се замисли дали да й каже за база данните „ДРОГА/ОРЪЖИЕ“ на ФБР, но реши, че моментът още не е подходящ. Щеше да изчака, докато види записите и докладите за разследването.

Забеляза, че Уинстън си поглежда часовника.

— Сама ли работиш по случая?

— Сега да. Аз водих разследването и Дан Систрънк ми партнираше. Познаваш ли го?

— Хм, не беше ли едно от момчетата в мавзолея онази нощ?

— Точно така, от групата за наблюдение на Хач. Двамата работихме заедно по случая. Сега с него се занимавам само аз. Какъв късмет, а?

Маккейлъб кимна и се усмихна. Знаеше как е. Ако групата не разкрие бързо случая, разследването поема само един.

— Няма ли да загазиш, като ми даваш тези неща?

— Не. Капитанът знае какво си направил за нас по случая Лайза Мондриън.

Лайза Мондриън беше жената, открита във Васкес рокс. На Маккейлъб му се стори необичайно, че Уинстън използва името й. Необичайно, защото повечето ченгета се опитваха да обезличат жертвите. Така по-лесно приемаха нещата.

— Тогава капитанът беше лейтенант — каза Уинстън. — Знае, че сме ти длъжници. Разговарях с него и той ми разреши да ти дам материалите. Искаше ми се да ти дадем нещо повече. Не зная какво ще успееш да постигнеш, Тери. Единственото, което можем да направим, е просто да чакаме.