Майкъл Конъли: Ехо парк

— Поставила си е много трудна цел — каза Бош. — Къде живее?

— В Остин, Тексас. Там изпратих депозита й.

— Сама ли живееше тук?

— Имаше приятел, посещаваше я редовно, а често оставаше и да пренощува. Но връзката им свърши още преди тя да се изнесе.

— Ще ни трябва точният й адрес в Тексас.

Кей кимна, помълча малко и подхвърли:

— Полицаите долу казаха, че колата била на някакво изчезнало момиче.

— По-скоро млада жена — каза Бош, извади от джоба си снимка на Мари Жесто и му я показа. Кей внимателно я разгледа и поклати глава. Жената на снимката очевидно не беше сред клиентите, проявили желание да наемат свободния апартамент.

— Не сте ли я виждали по телевизията? — попита Едгар. — Вече десет дни я показват по новините.

— Нямам телевизор, детектив — отговори домоуправителят.

В град като този липсата на телевизор бе израз на самостоятелно мислене, поне според Бош.

— Имаше я и във вестниците — направи последен опит Едгар.

— Рядко чета вестници — каза Кей. — Обикновено стари, които намирам долу, в контейнерите за смет. Не съм срещал нищо, което да има връзка с тази жена.

— Изчезнала е преди десет дни — каза Бош. — В четвъртък, на девети този месец. Спомняте ли си нещо около тази дата? Нещо необичайно, което да ви е направило впечатление?

— Тогава не бях тук. — Кей поклати глава. — Бях в отпуск, ходих до Италия.

— Обичам Италия — каза Бош. — Къде точно бяхте?

— Първо на езерото Комо, а след това в едно малко планинско градче, Асоло. — Лицето на Кей се разведри. — Там е живял Робърт Браунинг.

— Имаме си компания — отбеляза Едгар.

Бош проследи погледа на партньора си. Долу, на метър от жълтата лента, беше спряла подвижна телевизионна станция със сателитна чиния на покрива и голяма цифра 9, изписана отстрани. Единият от патрулиращите полицаи тъкмо крачеше към нея.

Хари отново погледна домоуправителя.

— Ще се наложи да проведем още един разговор, господин Кей. Моля ви да потърсите телефоните и имената на хората, които са проявили интерес към този апартамент. Искаме да се срещнем и с човека, който ви е замествал, докато сте били в Италия, а също така и адреса на предишната наемателка в Тексас.

— Няма проблеми.

— Ще се наложи да разпитаме и наемателите. Може би някой знае нещо за колата в гаража. Ще направим всичко възможно да разговаряме с тях по най-деликатния начин.

— В това отношение можете да сте напълно спокойни — увери го Кей. — А аз ще потърся телефонните номера.

Излязоха от апартамента и тръгнаха към асансьора. Пред остъклената кула се сбогуваха с домоуправителя и влязоха в кабината. Тя отново се разклати, но спускането мина безпроблемно.

— Не знаех, че обичаш Италия, Хари — подхвърли Едгар.

— Никога не съм бил в Италия.

Партньорът му се подсмихва. Това беше част от тактиката, до която прибягваха за елиминиране на евентуалните заподозрени.

— Подозираш ли го?

— Не. Просто попълвам празнините. Ако извършителят е той, защо ще вкарва колата в гаража на комплекса? И защо ще ни се обажда?

— Прав си. Макар че може да е умник и предварително да е изчислил липсата на логика в подобни действия. Разбираш какво имам предвид. Може би се опитва да ни надхитри. Може би момичето е дошло да разгледа апартамента и нещо се е объркало. Той скрива тялото, но не смее да премести колата, защото ченгетата може да го спрат. Изчаква десет дни, а след това ни се обажда с предположението, че колата е крадена.

— В такъв случай ще се наложи да провериш италианското му алиби, Уотсън.

— Защо Уотсън, а не Холмс?

— Защото Уотсън е пичът, който говори прекалено много. Но ако държиш, мога да те наричам и Холмс. Всъщност така ще е даже по-добре.

— Какво те мъчи, Хари?

Бош си помисли за акуратно сгънатите дрехи на предната седалка. Гърдите отново го стегнаха. Имаше чувството, че някой го е овързал с дебела тел.

— Имам лошо предчувствие — промърмори накрая.

— В смисъл?

— В смисъл, че изобщо няма да я открием. А след като не можем да я открием, няма как да пипнем и убиеца.

— Убиеца? Сигурен си, че е мъж, така ли?

Асансьорът се разклати и спря. Слязоха. В тясната уличка ги чакаха жена с микрофон и мъж с телевизионна камера.

— Точно така. Мъж е — отвърна с въздишка Бош.

Обаждането дойде в момент, в който Хари Бош и колежката му Киз Райдър се бяха окопали зад бюрата си в отдел „Неразкрити престъпления“ и оформяха документацията по случая Матарезе. Предния ден бяха провели шестчасов разпит на Виктор Матарезе във връзка с убийството на проститутката Чарис Уидърспун през 1996 година. ДНК анализите на спермата в гърлото на жертвата, съхранявана в продължение на десет години, бяха доказали по категоричен начин, че е на Матарезе. Профил на неговата ДНК беше направен през 2002 година след осъждането му по случай на брутално изнасилване. Четири години по-късно Бош и Райдър възобновиха следствието за убийството на Уидърспун, взеха ДНК пробата и я изпратиха в щатската лаборатория за рутинна проверка.