Майкъл Конъли - Ехо парк

— Проверили ли са осемдесет и шестте имена в списъка?

— Вероятно са започнали, но нещо им е попречило. Проверката е прекратена, след което идва заключението за „случайна проява на насилие“, свързана с гражданските бунтове. Фицпатрик е бил залят с течност за запалки — също като половината от опожарените магазини в квартала. По тази причина следствието е прекратено и екипът се заема с други подобни инциденти. Върху тях са работили само двама души. Единият вече е пенсиониран, а другият работи в Пасифик като патрулиращ полицай. Изпратих му имейл.

Бош разбираше, че няма смисъл да пита дали Рейнард Уейтс фигурира в списъка. Ако беше така, Райдър несъмнено щеше да започне с него.

— Може би ще е по-лесно да откриеш пенсионера — подхвърли той. — По принцип тези момчета са по-склонни да отговарят на въпроси.

— Прав си.

— Знам, че си проверила списъка за Рейнард Уейтс, но може би няма да е зле да потърсиш и името Робърт Саксън, с което се е представил при ареста за незаконно проникване.

— Ясно.

— Това е доста работа. — Бош я погледна с извинителна усмивка. — Но все пак ще те помоля да намериш малко време и за аутотрек на Уейтс, при това още днес…

Според неписаните правила на съвместната им работа Райдър отговаряше за по-голямата част от компютърната дейност. „Аутотрек“ бе компютърна база данни, предлагаща адреси и друга индивидуална информация, събирана чрез кабелни и Интернет оператори, автомобилната инспекция и други източници. Беше изключително полезна за проследяване на местопребиваването на разследваните лица.

— Ще намеря време — каза Райдър.

— Искам да разбера къде е живял през цялото това време. Все още не ми е ясно защо е бил заловен близо до Ехо Парк, а доколкото разбирам от следственото дело, никой не си е задавал този въпрос…

— Вероятно за да се освободи от чувалите — рече Райдър.

— Логично — съгласи се Бош. — Но защо в Ехо Парк? Много по-удобен за целта е бил паркът „Грифит“, той е и много по-близо до дома му. Не знам. Имам чувството, че нещо не се връзва. Продължавам да съм с впечатлението, че е отивал на точно определено място, което е познавал добре.

— Може би е търсел по-голяма сигурност. Нали знаеш: колкото по-далеч, толкова по-добре.

Бош кимна, но съмнението продължаваше да го гложди.

— Май ще отида да хвърля едно око — промърмори той.

— И какво? Да не мислиш, че ще откриеш мястото, на което е възнамерявал да захвърли чувалите? Не ставаш ли прекалено мнителен, Хари?

— Все още не. Просто искам да го усетя тоя тип, преди да почнем разпита.

Направи гримаса и поклати глава.

— Какво има? — попита Райдър.

— Даваш ли си сметка какво правим в момента? — въздъхна той. — Помагаме на този изрод да запази живота си. Помагаме на човек, който насича жертвите си и ги държи във фризер, докато не намери подходящо място да ги зарови! Това е задачата ни в момента: да открием начин да му спасим живота!

— Знам как се чувстваш, Хари. Но трябва да ти кажа, че съм склонна да заема страната на О’Шеа по този въпрос. Мисля, че е по-добре близките на жертвите да знаят, че следствието е приключено. Така беше и в случая със сестра ми…

Преди години по-голямата й сестра бе убита от някакви типове, открили огън от движеща се кола. Следствието беше разкрило извършителите — трима известни на полицията гангстери, и те бяха получили доживотни присъди. Именно затова Райдър беше избрала професията си.

— А сигурно е било същото и с майка ти — тихо добави тя.

Бош вдигна глава и я погледна втренчено. Майка му беше станала жертва на убийство отдавна, когато той още беше момче. След тридесет години той лично разкри извършителите — просто защото трябваше да знае.

— Права си — каза. — Но в момента нещата просто Не ми се виждат естествени, това е всичко.

— В такъв случай иди още сега. Тъкмо ще се поразсееш. Ако от „Аутотрек“ изскочи нещо, веднага ще ти звънна.

— Май си права. — Бош започна да прибира папките.

Ехо Парк е един от най-старите и не-прекъснато променящи се квартали на Лос Анджелис, разположен в непосредствена близост до лабиринта от тесни улички на стария градски център. Десетилетия наред той е бил крайната цел на имигранти от различни поколения — първо италианци и мексиканци, след това и всички останали — китайци, кубинци, украинци и какви ли не. Този факт изисква енциклопедични езикови познания от всеки, който попадне денем на централната улица на квартала, която се явява продължение на Сънсет Булевард, и има желание да разчете рекламните надписи на безбройните магазинчета, кафенета и ресторанти. А след падането на нощта това е единственото място в целия град, където въздухът буквално се разцепва на отделни звукови пояси, обединяващи на пръв поглед по невъзможен начин грохота на гангстерски престрелки, рева на публиката на стадиона „Доджърс“ и воя на койотите из околните хълмове.