Майкъл Конъли - Ехо парк

Според докладите Уейтс бе арестуван в задния двор на къща в района на Феърфакс след обаждане в полицията на страдаща от безсъние съседка. Тя съобщила за непознат мъж, който надничал през прозорците на съседната къща. След това събудила съпруга си, който незабелязано се промъкнал в двора и успял да задържи непознатия до пристигането на полицията. При последвалия обиск у задържания била открита отвертка и той бил арестуван за незаконно проникване. Нямал документи за самоличност и се представил като Робърт Саксън, само на седемнадесет години. Но измамата била разкрита веднага, тъй като патрулните полицаи пуснали пръстовите му отпечатъци в компютъра. Оказало се, че те принадлежат на Рейнард Уейтс, 21-годишен, получил шофьорска книжка само преди девет месеца. Датата на раждане била почти идентична с данните на Робърт Саксън, променена била само възрастта.

По време на разпита Уейтс бе признал, че търсел къщи за обиране. Но беше отбелязано, че стаята, в която надничал, била спалнята на 15-годишно момиче, живеещо в къщата. Въпреки това в извънсъдебното споразумение, постигнато от адвоката му Мики Холър, не се споменаваше нищо за сексуални мотиви. Уейтс бе осъден на осемнадесет месеца условно, които изтърпял примерно, без никакви нарушения.

Бош вече беше убеден, че този инцидент е бил ясна индикация за онова, което е предстояло да се случи. Системата обаче — твърде претоварена и неефективна — не беше разгадала наближаващата опасност. След кратка съпоставка на датите му стана ясно, че в края на изпитателния срок (протекъл отлично според съдебната система) Уейтс вече не е бил крадец, а опасен убиец. Доказателство за това беше Мари Жесто, изчезнала безследно малко преди изтичането на въпросния срок.

— Как върви?

Бош вдигна глава и свали очилата — с тях не виждаше надалеч. Райдър беше дошла за кафе — и също носеше чаша с надпис Какво са намислили лошите? Сценаристът беше подарил такива чаши на всички в отдела.

— Почти свърших — отвърна той. — А ти?

— Прегледах всичко, което ни даде О’Шеа, после изисках от специалния архив доказателствата по случая Фицпатрик.

— Откри ли нещо?

— Не съм сигурна. Но трябваше да го направя, защото в досието има само списък на заложените в магазина вещи. Докато чакам, ще довърша случая Матарезе и утре ще го изпратя в прокуратурата, но това ще стане или рано сутринта, или късно следобед — в зависимост от това кога ще разпитаме Уейтс. Ти обядва ли?

— Забравих. Какво откри в досието Фицпатрик?

Райдър седна до него.

— Следствието е проведено от Отряда за борба с безредиците, който, ако си спомняш, имаше доста кратък живот.

Бош кимна.

— Ефективността им беше около десет процента — продължи партньорката му. — Това означава, че са санкционирали само онези нарушители на обществения ред, които са били фотографирани — например онова хлапе, което репортерски хеликоптер заснема в момента, в който разбива с тухла стъклото на някакъв камион.

Бош не беше забравил, че по време ни тридневните безредици през 1992 година бяха убити повече от петдесет души, но малцина от извършителите бяха изправени пред съда. Помнеше много добре опожарените сгради по булевард „Холивуд“, в една от които със сигурност се бе намирал магазинът на Фицпатрик.

— Мисията невъзможна — изсумтя той.

— Така е — въздъхна Райдър. — Наистина не е имало начин да се открият и накажат извършителите. От досието на Фицпатрик стигам до извода, че изобщо не са си направили този труд. Работили са на местопрестъплението под охраната на командоси, след което са прекратили следствието. Заключението им е било „случайна проява на насилие“, въпреки че би трябвало да обърнат внимание на някои доста странни неща.

— Например?

— Ами например фактът, че Фицпатрик е работил изключително съвестно. Приемал е вещи за залог само ако приносителят се съгласи да остави пръстовите си отпечатъци.

— Застраховка срещу крадени вещи.

— Точно така. Да си чувал някой прекупвач на крадени вещи да го е правил доброволно? В допълнение Фицпатрик е имал специален списък с нежелани клиенти: най-често такива, които са били недоволни от услугите му или са го заплашвали, осемдесет и шест имена. Явно често се е случвало хората да потърсят вещите си, но да открият, че са продадени поради изтичане на заложния срок. Което естествено е водело до скандали и заплахи. Поне така мисли един бивш продавач в магазина — показанията му са приложени към делото. Самият той не е бил там в нощта на по-ара.