Майкъл Конъли - Град от кости

Голихър направи пауза, за да погледне бележките си, после огледа костите върху масата. Избра горната част на ръката и я вдигна.

— Дясната раменна кост показва две отделни, зараснали фрактури — каза той. — Счупванията са по дължина на костта. Това показва, че фрактурите са резултат от извиване на ръката с голяма сила. Не веднъж, а два пъти. — Голихър остави раменната кост на мястото й и вдигна друга. — На лакътната кост има напречна фрактура. Счупването е довело до малко изменение, защото костта е била оставена да зарасне в положението, в което е останала след нанасянето на травмата.

— Имате предвид, че не е била наместена? — попита Едгар. — Момчето не е било заведено на лекар или в отделение за спешна помощ?

Точно така. Този вид нараняване, често срещано и лекувано ежедневно в спешните отделения, може да бъде не само случайно причинено, но и в резултат на защитна реакция. Лакътната кост поема силата на удара, когато човек вдигне ръката си, за да се предпази. Резултатът е фрактура. Поради липсата на оказана медицинска помощ в този случай, изводът е, че нараняването не е било случайно, а част от малтретирането.

Голихър върна на масата и лакътната кост и се наведе да разгледа гръдния кош. Някои от ребрата бяха извадени и лежаха отделно.

— Ребрата — почти две дузини фрактури, заздравели в различна степен. Зарасналата фрактура върху ребро номер дванайсет, по мое мнение, датира от времето, когато момчето е било на две или три години. Ребро номер девет показва надкостно образувание, резултат от рана само няколко седмици преди деня на смъртта. Фрактурите са преди всичко събрани към краищата на костите. При малки деца това показва, че са били разтърсвани силно. При по-големи е обикновено индикация за удари в гърба.

Бош си помисли за своята рана в ребрата и как това се беше отразило на съня му. След това помисли за детето, което е било принудено да понася такава болка с години.

— Трябва да си измия лицето — каза внезапно той. — Вие продължавайте.

По пътя към вратата Бош пъхна тефтера и химикалката си в ръцете на Едгар. След вратата свърна наляво. Тоалетните, доколкото му беше известно, се намираха в следващата чупка на коридора.

Влезе в тоалетната и веднага се насочи към една от кабинките. Повдигаше му се, но след като изчака известно време, усещането изчезна.

Излезе от кабинката точно когато вратата на тоалетната се отвори и вътре влезе видеооператорът на Тереза Корасон. Двамата се изгледаха уморено.

— Излизай — каза Бош. — Ела след малко.

Операторът мълчаливо се обърна и излезе.

Бош отиде до мивката и се погледна в огледалото. Лицето му беше червено. Наведе се и се наплиска с вода. В главата му се въртяха мисли за кръщение и втори шанс. За обновление. Вдигна лице и пак се погледна.

„Ще го намеря този!“

Почти го каза на глас.

Когато се върна в стая А, Едгар му подаде тефтера и химикалката, а Голихър го попита дали е добре.

— Нищо ми няма — отговори Бош.

— Помагал съм при разследвания по целия свят. Чили, Косово, дори Световния търговски център. Но този случай…

— Голихър поклати глава. — Трудно е за възприемане. Мисля си дори, че за момчето е било по-добре, че се е разделило с този свят. Искам да кажа — ако човек вярва, че има Бог и че отиваме на по-хубаво място след смъртта.

Бош измъкна книжна салфетка от автомата на стената и избърса лицето си. После попита:

— А ако не вярваш в тия неща?

— Точно в това е причината да вярваме — каза Голихър. — Ако момчето не е отишло на по-добро място от този свят, тогава… мисля, че всички сме изгубени.

— Тази мисъл помогна ли ви, когато се ровехте из костите в Световния търговски център? — Бош моментално съжали, че е реагирал остро, но изглежда, думите му не притесниха Голихър.

— Да, помогна ми. Вярата ми не беше разколебана нито от ужаса, нито от несправедливостта, нито от толкова много смърт. Всъщност тя укрепна и ме преведе през изпитанието.

— Какво ще кажете за причината за смъртта? — Бош върна разговора към конкретния случай.

Голихър пак отиде до масата и взе черепа.

— При черепа имаме лоши… а може би и добри новини. Видни са три фрактури от различни периоди. Ето първата. — Той посочи място в долната задна част на черепа. — Фрактурата е малка и зараснала. После имаме по-тежко нараняване на дясната предна издатина. То е изисквало хирургическа намеса, най-вероятно за отстраняване на хематом. — Голихър посочи с пръст пет малки гладки дупчици, подредени във формата на кръг. — Трепанация. Прави се за отваряне на черепа при хирургическа намеса или за облекчаване на налягането при издуване на мозъка. В този случай вероятно е имало издуване вследствие на хематома. Самата фрактура и хирургическият белег показват началото на процес на зарастване. Нова костна тъкан. Бих казал, че тази травма и последващата хирургия датират приблизително шест месеца преди смъртта на момчето.