Майкъл Конъли - Законът на Бош

Вратата към къщата се отвори и на прага застана Дани. Беше облечена в дълъг халат, стегнат с колан на тънката й талия. На лицето й отново бе изписана подозрителността, с която бях започнал да свиквам. Жалко. Дани беше красива жена. Поне преди години.

— Здрасти, Дани — казах и кимнах. — Няма да се бавя. Ако само ми покажеш…

— Всичко е там, до пералнята.

Тя посочи към нишата пред шевролета. Отидох там и видях нещо като ниска кантонерка от четири чекмеджета. Ключалките им бяха извадени. Лотън вероятно я бе взел от разпродажба на употребявани вещи.

Наведох се и отворих горното чекмедже вляво. Вътре нямаше папки, а канцеларски материали — класьор с пожълтели визитки, снимка в рамка на Дани и Лотън Крос в някой по-щастлив момент и сгъната карта на северен Лос Анджелис.

Папките на Крос бяха в следващото чекмедже. Прегледах имената върху тях, като се мъчех да намеря връзка с онова, върху което работех. Нищо. Издърпах горното чекмедже вдясно и видях още папки. Най-после намерих папка с надпис „Айдолон Продъкшънс“. Извадих я, оставих я отгоре и продължих да преравям останалите.

След малко попаднах на папка с надпис „Антонио Маркуел“ и си спомних случая, защото преди пет-шест години се бе вдигнал голям шум в медиите. Маркуел беше деветгодишно момче, което изчезна от задния двор на дома си в Чатсуърт. По случая работеше отдел „Обири и убийства“ съвместно с ФБР. След седмица намериха заподозрян — педофил с каравана. Той заведе Лотън Крос е партньора му Джак Дорси до трупа на момчето. Тялото беше заровено близо до скалите в каньона Бронсън. Никога нямаше да го намерят, ако не бяха открили убиеца. В онези хълмове има твърде много места, където да скриеш труп.

Случаят беше голям — от онези, които те прославят в полицията. Крос и Дорси вероятно бяха обрали лаврите. Но нямаха представа какво им готви бъдещето.

Затворих чекмеджето. Нямаше други папки, свързани с разследването ми. Последното чекмедже беше празно. Отворих папката, която бях извадил. Трябваше да я пъхна под мишница и да си тръгна. Но бях развълнуван. Предчувствах нещо. Може би нова следа или пробив. Изгарях от нетърпение да разбера какво има в папката.

Щом я отворих, разбрах, че това не са всички материали по случая. Крос бе направил копия на някои от документите, вероятно за да ги чете вкъщи или по пътя. Основните материали липсваха. Нямаше доклади, свързани с убийството на Анджела Бентън, а само за обира и престрелката на снимачната площадка. Имаше записи на показания на свидетели, включително моите, и съдебномедицински анализи. ДНК анализът на кръвта, намерена в откраднатия микробус, не съвпадаше с ДНК на спермата върху трупа на Анджела Бентън. Имаше резюмета на разпити и таблица за времето и мястото, на което се бяха намирали хората, свързани със случая. Този документ служеше и като алиби. Това беше начин за пресяване на многобройните участници в произшествието и за евентуално посочване на заподозрян.

Крос и Дорси бяха проверили единайсет души. Не всички имена ми бяха познати. Докладът беше добра находка. Оставих го настрана, за да го взема по-късно заедно с останалите документи, след като ги прегледам.

Продължих да ровя и извадих копие на доклада за парите, който съдържаше серийните номера на някои от откраднатите банкноти. И тогава чух гласа на Дани и се обърнах. Тя още стоеше на прага и ме гледаше.

— Намери ли каквото търсиш?

Погледнах я. Първото, което забелязах, беше, че коланът на халата й е развързан и отдолу се вижда светлосинята й нощница.

— Да, тук е. Просто искам да прегледам всичко. Ще си тръгна, ако настояваш.

— Закъде си се разбързал? Лотън още спи. Ще се събуди чак сутринта.

Гледаше ме в очите. Опитах се да разгадая изражението й. Преди да успея да отговоря, чух шум. По алеята пред къщата зави кола.

Обърнах се и видях стандартен държавен автомобил „Краун Виктория“ — спираше на светлината пред гаража. Вътре имаше двама мъже. Познах онзи до шофьора. С едва забележимо движение взех доклада за серийните номера на банкнотите и таблицата и ги пуснах през открехнатия капак на шевролета. Чух как паднаха в двигателя. После сложих папката отворена на капака.

На алеята спря втора „Краун Виктория“. Двамата мъже от първия автомобил вече бяха слезли и влизаха в гаража.

— ФБР — каза мъжът със списанието „Родителите днес“, когото бях видял в библиотеката, показа документ и значка и после бързо ги прибра.

— Как са децата? — попитах го.