Константин Константинов - Кръв

— За това са необходими средства — отговори Чавдаров. — Как е касата, другарю Джамбазов?

— В момента всичко е изчерпано. Чакаме нова пратка, но сега-засега касата е празна.

— Другарят Джамбазов е акционер в д-во „Печат“ и ще използува личния си кредит за хартия и мастило — отсече Радев. — Всички тайни печатници и циклостили ще работят денонощно. Така. Сега друго. След два-три дни през границата пристига четата на Дивия, седморка. Трябва човек за връзка. Имате ли свободен?

— Людскан — отвърна Чавдаров. — Да вземе два-три дни отпуск.

— Людскан не може. Той е потребен тук на мене. Аз всеки ден чакам да ме подгонят, него още никой не подозира. Друг няма ли? Добре. Ще отиде Павлина.

— Как, Павлина? — извикаха Чавдаров и Дойчинов.

— Какво има? Павлина неведнъж е изпълнявала подобни поръчки и — великолепно! — Радев цял светна и лицето му мигновено се преобрази. — Аз нямам по-верен другар и по-добър помощник от нея. В нея никой не ще се усъмни. Баща й има вила във Вършец. Тя ще отиде за ден-два да почне ремонта на постройката и чрез нашите хора там ще влезе във връзка с Дивия. Друго засега няма. Хайде.

Той стана, отиде до Дойчинов и го тупна по рамото:

— Не ми се мръщи, дядка! Не съм свикнал да се церемоня. Пък и не са времената такива… А ти си спомни младините, разрови старите папки и съчини за младите огнени позиви — да мрат и да се усмихват.

Дойчинов дигна ръка до челото да отдаде чест по войнишки:

— Слушам, господин капитан!

— Чакай, Радев — обади се Чавдаров, — в събота пристига куриер до ЦИК-а. Затова най-вече исках да те видя таз вечер. Срещата трябваше да стане тук с мене, но поради вчерашната случка, а от друга страна и той е бил открит още в Бургас — наредих да му се съобщи, че размяната на пакетите ще стане във Витоша. Кой ще отиде там? От известно време всяко излизане на наши хора там се следи. Трябва някой съвсем нов човек.

Радев се замисли, после рече накъсо:

— Е, това вече е твоя работа, другарю Чавдаров. Аз нямам хора, пък и не е в моя ресор.

Чавдаров присви очи и съсредоточено се замисли. В това време Вяра, която безшумно се бе измъкнала от ъгъла, приближи до двамината и цяла заруменяла, се обади:

— Аз… аз искам да отида.

Радев се обърна, намръщи се за миг, после устните му едва доловимо мръднаха в усмивка и той кимна доволно. Дойчинов, смаян, дигна вежди и пристъпи една крачка. Чавдаров, недоумяващ, я гледаше с изненада и с възторг.

— Защо да не отида? — вече по-смело повтори момичето. — Ако Павлина може да изпълнява по-опасни работи, защо аз да не свърша това?

— Имате право, другарко Добрева — кимна отново Радев. — От вчера вече вие сте кръстена в конспирацията. Ще отидете вие. Но трябва някой да ви придружава…

— Хе, щом Верка отива, аз ще й правя компания — изведнъж реши Дойчинов. — Ще вземем и Людскан, ние двамата с него ще бъдем прикритие. Група екскурзианти, виж, така ще бъде чудесно!

— А защо не другарят Джамбазов? — добави Радев. — Той по-малко от всеки ще събуди подозрения.

Адвокатът трепна и рамото му заигра:

— В събота имам дело, другарю Радев. А трябва да се урежда и въпросът с хартията. Вън от това и мене вече са ме взели на око поради защитата на другарите в съдилищата… Добре би било дори някой от младите да поеме касата…

Радев го изгледа пронизително, обърна глава и процеди:

— Ще трябва да се намери една жена и за касата. — И нечуто изсъска: — Сволоч!

Чавдаров се усмихна и додаде:

— Де го сега оня женомразец Людскан, да чуе, че Вяра е връзка, а Павлина куриер за чета…

В същия миг на вратата леко се почука и Людскан влезе, пребледнял, мълчалив, кимна и се изправи до стената.

Чавдаров повтори шеговито последните си думи. Людскан разтвори очи, ноздрите му трепнаха.

— Д-д-ругарю Радев — заекна той, — къде ще отива госпожата?

— Във Вършец. Четата на Дивия минава границата тия дни.

Людскан поглади косата си и троснато отвърна:

— Н-не, там ще отида аз!

— Не може, Людскане, ти ми трябваш тук!

— Моля, другарю Радев, нека отида аз!… Ще се случи нещо, после… Настоятелно моля!

— Стига, Людскане! Глупости не ща! Ти си уж дисциплиниран!

— Д-д-ругарю Радев! — почти изохка момъкът и сините му очи остро блеснаха.

— Ш-ш-т! — тропна с крак другият. — Казах, стига! — Погледна го намръщен и добави: — Всъщност какво търсиш ти тук?

Людскан преглътна, погледът му отново угасна.

— Ида от служба. Преди половин час се получи дълга телеграма: привечер при опит за арестуване другарят Матей е убит в Нова Загора.