Константин Константинов - Кръв

Една дълга минута се стопи в мълчанието. После кушетката, на която лежеше Чавдаров, заскърца, той се привдигна изпит и развълнуван и хвърли решително:

— Това ще бъде ново безумие, по-фатално от двайсет и трета! След двайсет дни? Това не трябва да става, чуваш ли, на всяка цена, това не трябва да се допусне, другарю Радев!

Очилата на запасния капитан мръднаха и една гневна бръчка се вряза между веждите.

— Другарю Чавдаров, ти забравяш, че аз ти съобщавам окончателното решение на Военния център, взето по инструкции отгоре. Твоето лично мнение не може да измени нищо, освен твоето лично поведение!

— Чакай, Радев, не е въпрос за мене! Но какво ще стане с делото? Двайсет дни!… Не, не… Ами че това е просто самоубийство на организацията, пълно и непоправимо! Та ние съвсем не сме готови!

— Толкова по-зле за вас, другарю!

— Няма „нас“ и „вас“, Радев — раздразнено отсече Чавдаров. — Говоря за общата работа. Защо не се почака до есента — нали така беше решено? Защо е това избързване, което ще погуби всичко?

— Слушай, Чавдаров, нямам време за спор. Казах, това е заповед на Военния център, в чиито ръце днес са всички инициативи. Разбираш ли? А и там вече са уморени от нашето бездействие и мъдрувания. Ето, другарят Кирил, който иде оттам, ще ви каже. — И той кимна към момъка в ъгъла. — Той е военен спец, изпратен за мой помощник.

Момъкът отново изгледа всички и с равен глас съобщи:

— Секретариатът за балканската секция ми изрази недоволството си от бавността и недостатъчното активизиране на компартията, особено на политическия център. В края на април се завършва концентрацията на Червената армия при Днестър. До двайсети април тук трябва да се почне. След седмица пристигат през Виена двама руски другари като технически ръководители. Те ще донесат и последните инструкции.

— Но какво знаят там ? Как могат там да решават онова, което ще става тук ? — възкликна Чавдаров. — Знаят ли те, че едва сега се възстановява нелегалният апарат, че ние не навсякъде имаме връзки, че уредените такива всеки ден се откриват, че най-ценните ни работници са следени и залавяни; че селяните са обезверени и наплашени, а без тяхно участие…

— За селяните остави, Чавдаров — прекъсна го Радев. — Ние сме в постоянен контакт и в пълно единение с ръководни лица от Съюза. Фронтът е осигурен, циментиран с кръв и с куршум. Но стига приказки. Решавайте: ще изпълните ли нарежданията, или оставате зад борда? Трябва да те предупредя, че в подобни случаи колебанието граничи и с… измяна. Ако някой от политцентъра не е съгласен с директивите и решенията на Коминтерна и с конкретните задачи на Военния център тук — не остава, освен да напусне и да отстъпи мястото си другиму… — Той замълча, погледна хапливо към другия и добави: — Аз наистина съм учуден, другарю Чавдаров: дали вчерашната пукотевица е охладила твоя революционен кураж?…

От другата страна на масата Дойчинов изведнъж се дигна, разтърси сърдито глава и продума с укор:

— Това не биваше да казваш, Богдане!

Джамбазов се усмихна виновато, рамото му потрепера и той за пръв път взе думата:

— Аз мисля, че Чавдаров е прав в това отношение… Горе не са добре осведомени. Ние не сме напълно готови. Ще бъде рисковано…

Радев изкриви устни:

— Ще пишеш „особено мнение“, другарю Джамбазов! Ти винаги си бил твърде благоразумен, известно ни е…

Тогава, пламнал, Чавдаров скочи от кушетката с гримаса на горчивина и викна:

— Не пазя своята глава, Радев, ти знаеш това добре! Но трябва да се мисли за ония, които водим след себе си. Сега виждам обаче, че всичко се върши покрай нас. Толкова по-зле. — Той разтвори безпомощно ръце. — Каква полза наистина да упорствувам?

— И да упорствуваш, другарю Чавдаров, резултатът ще бъде същият — студено отвърна Радев. — Всички от централното ръководство приемат изработения план.

— Разбрано! — рязко отвърна Чавдаров. — Тогава ще имаме възможност, другарю Радев, да премерим наскоро своя революционен кураж. Дано само не изляза аз прав… Сега, кажи, какви задачи ни се поставят?

— Така, с това трябваше да почнем — кисело продължи Радев. — Ето: имате още две-три седмици да стегнете връзките и да създадете нови там, дето липсват. Особена активност се иска от организацията ми. Материали и оръжия ще получавате от нас. Пропагандната дейност да се засили до крайни предели. През близките дни да се намерят още нелегални квартири. Да се използува всеки случай за провокиране на властта, атмосферата трябва да се сгъсти до избухване. Нервите на буржоазията да се опнат до скъсване, а масите да се държат в остро революционно напрежение. Индивидуалният терор ще бъде засилен — това е наша грижа, но летящата литература трябва да използува тутакси всеки отделен случай… В решителния час сигналът ще бъде акция от голям мащаб.