Ралф Питърс - Изменникът

Изведнъж си беше пак старият Пънчи Хънт.

— По дяволите, няма смисъл. Нищо няма смисъл. Изморен съм и дрънкам глупости. Така че просто ме чуй. Ти удари проклетия джакпот. Не знам дали защото прояви повече разум или повече кураж. Но ще си тръгнеш жив. С червенокосата. След като предадеш в любещите ми прегръдки двете мръсни предателчета. — Потупа бузата си и кръвта се размаза и по нея. — Значи „Юниън Стейшън“?

— Най-безопасно е. Тълпи, свидетели.

Хънт се изсмя. Беше принудил дробовете си да функционират отново нормално. Цапна с длан по разголеното си коляно.

— По дяволите, не си толкова тъп, колкото изглеждаш.

Сега… какви са тези глупости, които ми надрънка Али? Че искаш и Габриели да е там? С униформа?

— За по-сигурно. Габриели е изплашен. Ако е там, целият в зелено и с всичките си нашивки, ще привлича вниманието на тълпата. Предполагам, че няма да му хареса, ако започнеш да стреляш. Не и на място, където могат да го снимат за следващата му кампания.

Усмихна се замислено.

— Защо не? На стария Гейб ще му се отрази добре. Малко страх има страшно терапевтично действие. Не мога да разбера как оставихме бъзливо копеле като него да стигне до такъв чин. Проклетата разложена армия.

— Сега за Тиш.

Кимна.

— Ъхъ. В момента, в който получа дискетите, искам да изчистиш терена от присъствието си. Това е заповед. Измъкни и момичето си. Не чакай разрешение да се оттеглиш. Напусни с максимална скорост. Ще имам малко сметки за уреждане с калифорнийските ни приятели.

— Обади се на Габриели. Искам да се върна на работа.

— Не се тревожи за Гейб, той прави каквото му кажа. А… още нещо. Доволен ли си от работата си?

Повдигнах рамене.

— Преди бях.

Хънт сви устни. Отново мислеше.

— Ще ти предложа нещо. Когато решиш да приключиш там… да се пенсионираш… обади ми се. Диваците, които работят за мен, имат нужда от малко свети дух. Ти си уравновесен. И смел. Ще ти отворя много работа. Честна, не като тази мръсотия с Нечестни. Господи, съжалявам, че изобщо се забърках с него. — Протегна огромната си ръка, сякаш ми поднасяше невидим дар. — Не бързай да си вадиш изводи. Знам, че си мислиш, майната му на този човекоподобен, никога няма да работя за него. Но си помисли добре. На трезво. Когато опасността е останала зад гърба ти. Аз ще се грижа за теб. А и не всичко, с което се захвана, тъне в мръсотия. Страната ни има нужда от кадърни хора, които да работят в сянка.

— Няма да забравя предложението.

Усмихна се. Ред фалшиви бели зъби.

— Дипломатичен си. Но нека те открехна още малко. Светът не е това, което си мислиш. Не и това, което си мисли средностатистическият американец. В момента строим тази страна наново. Модернизираме я. Поставяме ключови хора… в индустрията, правителството… в армията. Искаме да сме сигурни, че талантът ще продължи да се цени, че Америка не само ще запази лидерството си, но и ще го наложи в нови сфери.

Махна небрежно с ръка.

— Виж, не говоря глупости като тъпите политици отдясно. Или отляво. Политиката е за хора, които нямат власт и не знаят как да я получат. От политиците не зависи нищо. Това е истината, независимо дали ти харесва. Не, става дума за ядро — което ще продължи да се разширява — от хора, които разбират какво е нужно, които имат парите, властта, идеите… таланта. Смелостта. Хора, които разбират, че Конституцията може и да е красиво написан документ — аз лично й се възхищавам, — но разбират и че законът невинаги достига навсякъде. Хора, готови на всичко за тази страна.

Не знаех какво да кажа, но той и не очакваше да му отговоря.

— И не си губи времето да спираш проекта за ББСП. Няма да постигнеш нищо.

— Мразя този самолет.

— Е, насочи омразата си към нещо по-реално. Разбирам те, Джон. Не сме толкова различни, колкото си мислиш. Знам, че си мислиш за загиналите си другари. — Разтвори ръце като отдаващ благословия свещеник. Кръвта по тях и по лицето му още не беше засъхнала. — Е, те са мъртви. Не можем да ги върнем. В нашата работа всички сме се сблъсквали с мъртви другари. Но животът си тече.

Постави длани на коленете си и се надигна от стола.

— А сега си върви. Докато още съм в добро настроение.

Послушах съвета му и си тръгнах, но направих грешката да се замисля над думите му. Може и да не лъжеше за тълпата богоизбрани, които щяха да управляват света. Не исках да вярвам, че е така, но от друга страна, нищо не ми пречеше да продължа да се самозалъгвам. А и си имах по-неотложни проблеми. Поне така приглуших съвестта си.