Ралф Питърс - Изменникът

Обърна се и закрачи надолу по коридора. На гърба на халата му беше избродиран червен дракон. Хънт беше бос и от късите му панталони в цвят каки се показваха масивните му, покрити с белези крака. Черните косми по единия му прасец бяха изгорени. По тия крака беше закодирана цялата му кариера. Погледът ми обаче продължаваше да се връща към дракона. Беше избродиран върху прелъстително синя коприна и провираше аморфното си тяло между китайски йероглифи, които не можех да разчета. Дрехата беше скроена като старомоден смокинг, явно по поръчка. По тила на Хънт, точно над яката, се проточваше ален белег. Но всяка останала част от тялото му сякаш беше съсредоточена върху дракона.

Първият път си бях помислил същото: мъж, който е бил разглобен на парчета и после отново сглобен.

— Е, нека отидем в библиотеката — ми каза. — Проклетата стая с колекцията още не е почистена до стерилност. — Побутна една врата. Предварително беше решил коя стая да използва — лампите на библиотеката бяха запалени. Беше от тоя тип хора, които знаят с колко амуниции да се запасят и никога не забравят да вземат резервна батерия за радиото. Беше се погрижил и за подноса с двете чаши. — Сядай, сядай. Ще пийнеш ли?

— С кола съм.

Отговорът ми го развесели.

— Може и да е така. А може и въобще да не си тръгнеш оттук. Сигурен ли си за пиенето?

Поклатих глава.

— Мога да мина и без него.

Получих изсумтяване.

— По дяволите, синко, преди няколко дни си мислех, че можеш да минеш без много неща. — Изгледа ме с очи от чист нефрит. — Сега не съм чак толкова сигурен в това. Предполагам, нямаш нищо против аз да си налея?

Наведе се над едно чекмедже, зад което беше замаскиран миниатюрен хладилник. В дясната му лапа се появи бутилка „Столичная“. Лявата измъкна кутия натурален сок.

— Не пия нищо друго освен проклети витамини — ми каза. — Грижи се за тялото си и то ще се погрижи за теб. Оправи ми настроението и ми кажи, че преди малко си се майтапил с моя човек. Кажи ми, че дискетите са у теб.

— Не са.

— Алстрьом ми каза, че си ги намерил. Къде са тогава?

— Никога не са били у мен. Али е един лъжец.

— Тогава защо си му казал, че ги имаш? Дори каза, че си му дал една, за доказателство. — Отпусна се в едно от прилягащите като женска прегръдка към тялото кожени кресла. От сока водката стана яркочервена, сякаш пиеше кръв.

— Той има една дискета — казах. — Фалшива е. Поне така мисля.

— Не си ли сигурен, по дяволите?

— Получих я от жена му. За да му я подхвърля.

Повдигна едната си вежда. Сякаш повдигаше мерника на карабина.

— Искат да се прецакат един друг — му казах. — Но съм сто процента сигурен, че и двамата искат да прецакат теб.

Хънт се намръщи и заразглежда съдържанието на чашата си.

— Знаеш ли, тази жена има заложби на велика куртизанка. Липсва й само търпение. Не са ме шибали така, откакто напуснах Тайван. — Усмихна се с крайчеца на устата си. — Реших, че трябва да я пробвам. Предполагам, че ти още не си го направил?

— Не си падам по тоя тип.

— По дяволите, всички си падат по нейния тип. Трябва да си тъп като кучешка фъшкия, за да изтървеш такава възможност. Значи ти е дала дискетата. Защо? Да ме подразниш с нея? Да я дадеш на Али? Хайде да обясниш тая работа на един стар войник, на който ударите в главата са дошли малко в повече.

Отпуснах се назад. Почти очаквах около китките ми да изщракат метални скоби и да се озова прикован към стол за мъчения. Но креслото си остана единствено разкошно меко.

— Това са мои предположения — започнах. — Ти ще отсъдиш доколко са правилни. Или тя иска да излъже всички, включително Али, или двамата с него играят двойна игра. Както и да го формулираме, и двамата искат да ме използват, за да ти замажат очите. За парите. Готов съм да заложа живота си, че дискетата, която ми даде Кори, е фалшива. Подготвили са сценарий, според който ти трябва да преведеш парите. Временно, както знаеш и ти. Така че аз да потвърдя и да се почувствам в безопасност. Да си представя, че съм поел нещата в свои ръце. За милионна част от секундата. В момента, в който се обадя, за да потвърдя превода, се извършва друг електронен трансфер. Изведнъж изскачат бариерите на международните граници. Десетте милиона изчезват. И двамата сме изиграни. Благодарение на чудесата, които банките могат да извършат във века на информацията.

Лицето му остана безизразно.

— Ти няма как да разбереш какво става — продължих. — Поне не веднага. Ще си имаш други грижи. Пожари, дракони и какво ли още не за елиминиране. Сметки за оправяне. И когато напуснеш бойното поле и ти остане време да седнеш и да прегледаш дискетите, те двамата вече ще са хванали самолет за нанякъде. Няма да имаш код, за да проследиш парите. Трябват им само няколко часа. Може и по-малко.