Ралф Питърс - Изменникът

— Рано или късно ще ги открия — каза Хънт. С леден глас.

— Естествено. Но те не вярват. Мислят си, че ще успеят да се измъкнат. Тя е сигурна в това. Подозирам, че дори е готова да ти подхвърли Али. Не е голяма жертва. А и дори и да ги откриеш, какво? Свършили са си работата. Ще излезе наяве, че конците са ти се изплъзнали. И ще изглеждаш като пълен глупак. Изигран от един наднормен алкохолик и една курва.

Стараех се гласът ми да звучи безизразно и твърдо.

Въпреки че най-вероятно говорех като осъден на смърт, който моли палача си за още пет минути.

— Открили са единствената ти слабост. — Преди да го кажа, внимателно отбягнах погледа му. Гледах малко встрани, към обгърналата рамото му синя коприна. По същия начин избягваш да гледаш в очите наистина злите кучета. — Прекалено си самоуверен. А и не са толкова тъпи, колкото изглеждат. На Али може и да му липсват маниери, но пък компенсира с познанията си по международно банково дело. А тя знае даже повече от него. Много повече. Способна е да открадне и от дявола. И да го направи така, че кражбата да му се хареса.

Погледнах към очите му. Непроницаеми. Със същия успех можех да говоря на идол, издялан в стената на някоя пещера.

— Обмислили са всичко. Имат извинение за всеки ход. Лъжи, с които да обяснят собствените си лъжи. Веднага след сделката те се изпаряват. Все едно от страх. След цялата касапница. Предполага се, че ти ще обвиниш за фалшивите дискети и липсващите пари мен. Мъртъв съм, олекнал си с десет милиона, реномето ти се валя в калта, а „Макон-Болт“ тръгва да си търси друга месиански настроена охранителна фирма.

Лицата и на двама ни бяха като маски. Само че моята беше дървена, нескопосано изработена и ми служеше да прикривам страха си.

Хънт потри чашата с палец. По лицето му си личеше, че се забавлява. Беше от тия изражения, които граничат на косъм с безумието.

— Е, по дяволите, ако… И какво ще ме спре да убия тебе и гаджето ти и да потуля всичко? Преди да се занимая със семейство Алстрьом.

Наведох се напред.

— Две неща. Първо, очаквам да защитиш репутацията си. Слуховете твърдят, че си плащаш дълговете, нищо че си най-подлото копеле в тия среди. Че никога не си изоставял другар. Че още като млад лейтенант си пренесъл през планините на Лаос трупа на командира си независимо от факта, че не си изпитвал особено топли чувства към него. И че са те простреляли, докато си го правел.

Очите му отново промениха изражението си. Спокойно можеше да работи и като звероукротител.

— Може и да съм нищо — казах, — но мисля, че си ми задължен. За предварителната информация. Спестявам ти десет милиона долара и огромен фал. В замяна искам само да ми върнеш момичето. — Щеше ми се да звучах по-самоуверено, по-убедително. — Тя няма да каже нищо. Ще прави каквото аз й кажа. Каквото ти кажеш. Само я освободи.

Хънт пресуши чашата и избърса устни с ръка.

— Рейнолдс, тази твоя мадама трябва да е страхотна в леглото. В противен случай притежава таланти, все още необясними за стария Пънчи Хънт. Знаеш ли, помоли момчетата ми за лист и химикал. Искала да ти напише сладко малко писъмце. В случай че повече не се озове в любещите ти прегръдки. Всемогъщи боже, сякаш съм изправен пред истинската любов. Но все пак мога да те убия. Оставаш си страхотна заплаха за сигурността ми. Мисля си за нещо друго. Каза, че има две причини да не те убия и захвърля тялото ти на бунището. Да чуем номер две.

Прииска ми се да бях приел предложения алкохол. Бях се постарал да се държа като мъжко момче, да бъда силен, честен, самоуверен. В момента бях готов да пия направо от бутилката.

— Имаш нужда от мен, за да изиграеш сценария. Аз съм живото ти доказателство. Казах на Али…

— Знам какво си казал на Алстрьом. Давай по същество.

— Добре. Утре вечер, точно в осемнайсет нула, нула Кори, или Карин — или както и да е името й — и аз ще се срещнем с Али на „Юниън Стейшън“. Ти ще ни чакаш за предаването на дискетите в главната чакалня. Тя и Али още не знаят за тия места, нито за другите подробности. Гледах да не им казвам нищо. Все едно че съм изплашен и стискам последния си коз.

Погледнах непроницаемото му лице. Може и да се дължеше на светлината, но сега скулите му изглеждаха по-високи. Барикади за очите му. Приличаше на дявола в японска пантомима.

— Един от нас ще носи фалшивите дискети — продължих.

— Като преценявам развоя на събитията, най-вероятно това ще бъде Али. Той ще ги вземе при всички случаи. От нерви. Няма да му се обадя преди 16:30. Така че ще е здравата изпотен. И вбесен. След моето позвъняване ще му трябват няколко минути, за да реши доколко може да си позволи да рискува с теб. После ще се паникьоса да не оплеска цялата работа и ще ти се обади. Да кажем, малко преди 17. Ще ти каже за мястото, а и ще иска да се увери, че си прехвърлил парите. Когато всички се съберем на „Юниън Стейшън“, Али вече ще е нервен като проститутка на литургия. Тя ще гледа него, не тебе. Той е този, на когото няма доверие. Но ти си получил информацията предварително. Можеш да го нагласиш, да ускориш банковите трансфери и между другото да хванеш и Дик и Хариет. Или да ги проследиш, както ти решиш. Във всички случаи ще ги хванеш в крачка.