Ралф Питърс - Изменникът

Тиш не ме чу. Изскочи от леглото и както си беше гола, се наведе над парите.

Никога не е била алчна. Като изключим секса. Но купчина пари като тази е в състояние да завърти главата и на светец.

— Ами — каза накрая — мислиш ли, че трябва да ги обявяваш, като си плащаш данъците следващия път.

Взех дискетите от Мери Фарнсуърт и ги изпратих на Централните счетоводни служби. Придружени с анонимно писмо. Повече така и не чух за тях.

Парите в сака бяха точно петстотин хиляди долара. Комисионата ми от тлъстата сума, която Хънт беше измъкнал от Нечестни като компенсация за фалшивите дискети. Сигурно е завлякъл „Макон-Болт“ с двайсет или трийсет, не с десет милиона. Плюс разходите. Французите, Али и Кори, Фауст, Габриели и Роб Бърнс бяха решени да провалят сделката му, всеки по свой си начин. Хънт ме беше използвал за примамка и ги беше накарал да излязат от прикритията си. Не бях спасил страната си или бюджета за отбраната. Но бях свършил страхотна услуга на стария Пънчи. По закона за случайните резултати.

Бях достатъчно умен, за да разбера, че парите са награда, не подкуп. Не бях чак толкова важен, че да си струва да ме купува.

Предполагам, че ако наистина бях идеалист, щях да върна парите на Хънт. Не го направих. Използвах връзките си — от типа, които неминуемо си създаваш с годините в моите среди, — за да ги прикрия. Знаех, че Мери Фарнсуърт не би приела и цент от тях, така че с четвърт милион долара анонимно основах на името на генерал Фарнсуърт стипендия за деца от малцинствата. Постъпих добре — Мери плачеше от гордост, когато ми съобщи. Другата половина е депозирана в чуждестранна банка на името на Тиш. С едно условие — докато сме заедно, да не тегли нито долар от тях. Но парите са на нейно разположение, ако застоялият живот й омръзне. Не искам никога повече да й се налага да се свива в мизерна стаичка и да брои центове.

Сватбата ни е следващия юни. Мери Фарнсуърт ще е домакиня на приема. Тя се превърна в майката, която Тиш никога не е имала.

Аз се върнах на работа. Никой не посмя да прояви особено любопитство към случилото се. По мой адрес се пускаха невинни шеги, после всичко се забрави. Колегите ми си нямаха и представа, а и не искаха да знаят.

Веднага щом се поосвободих, си взех още една седмица отпуска и отлетях към Масачузетс. Да изкажа последни почести на един другар. Положих цветята си на гроба на Емерсън Карол и отдадох чест. Все пак от него беше излязъл добър войник. Без късмет, но добър.

Продължих да ходя на гроба на Фарнсуърт. Редовно. Говоря на надгробната му плоча, както вдовица споделя с непрежалимия си съпруг. Фарнсуърт си остава моят герой. Но беше примесена и известна доза суета, която този път беше решила да прояви ексцентричност. Трябваше да намеря работника, с когото разговарях в деня на погребението на Фарнсуърт. Да му докажа, че греши. Че по света още се среща лоялност. Че някои наистина се връщат.

Бях сигурен, че все някога ще го видя. Когато това не стана, отидох в администрацията на гробището и попитах за него. Дори си опомних името му. Ричи Йорк. Най-вероятно Ричард Йорк.

След като прегледа документацията си, завеждащият личен състав ми каза, че в Арлингтън никога не са наемали човек с такова име.

Това е литературна творба и като такава е много по-безинтересна от истинския живот. Но, от друга страна, е много по-кратка и лесна за преглъщане. Ако един роман е написан добре, той неминуемо създава илюзията, плод на различните похвати на автора, на непосредственост. Кара ни да виждаме нещата с невероятна яснота. Ако авторът извади късмета да бъде разбран.

Писателят на романи е възрастният еквивалент на детето, което се прибира вкъщи, пълно с опашати лъжи. Самата литература е един вид лъжа. Но в ръцете на великите майстори тя разкрива вечните истини. В по-незаслужилите ръце — каквито са моите — тази форма на развлечение все още служи за благородни цели — или поне така се мъча да убедя сам себе си.

С романа, който току-що сте прочели, целях две неща. Първото беше той да стане достатъчно интересен, за да се продава и да ощастливи литературния ми агент. Второто — да хвърля малко светлина върху наболели за страната ни проблеми.

Героите в „Изменникът“ са измислени. (Идеята за Тиш например ми хрумна, докато карах в дъжда и слушах прекрасния диск на Ейми Ман „Каквото и да е“.) Но проблемът с корупцията в отбранителната ни индустрия наистина съществува. Като бивш военен съм ужасен от този факт; като гражданин се чувствам вбесен от измамата. Това, че в повечето случаи тази корупция поне технически е напълно легална, ме отвращава. Предполагам, че и вие ще изпитате подобни чувства.