Николай Пеняшки - Съседът

— Ще обядваш ли с нас? Много държа на теб! — каза Слави и се усмихна.

— Благодаря ти! Но не ми е удобно!

— Моля те, не ми отказвай!

Пешо му отговори с усмивка.

— За приятния ти отговор да пием по едно гориво! Какво ще желаеш; кайсиева, водка или уиски?

— Предпочитам кайсиева!

— Не искам да се притесняваш! Дори съм се запасил с цигари. Кате…! Къде си?

Донеси ракията и две кутии цигари!

Катерина донесе поръчката дори и салатата която беше готова. Домакинята се усмихна и попита:

— Как си бай Пешо? Как я караш?

— Добре съм дъще! Благодаря!

Тя бе свикнала на приказките и на благите му думи.

Казаха си наздраве и отпиха. Разговаряха доста, дори се смееха от душа.

Не след дълго пред портата спря червено „ПЕЖО 407“, от което излезе доста изискана дама в напреднала възраст и един мъж с побеляла коса, сресана назад и леко коремче. Същият приглади бялата си коса с особен реверанс и изпъна сакото.

— Пешо, извинявай, моля те да изчакаш за малко!

Тръгна към колата, размени няколко тихи думи с новапристигналите. Отвори съседния портал, вкараха пежото в двора, и дойдоха под сянката при Петър.

Той забеляза, че Слави бе малко смутен от новодашлите. Но това бе за кратко. Обстановката се разчупи, когато се появи Катерина.

— Пешо позволи ми да те запозная с госпожа майка ми, и този приятен господин! — каза Слави и представи по същия начин Пешо.

Седнаха околко масата, а по лицата на всички грейнаха усмивки. Масата бе сервирана на бързо.

Разговорите продължиха в друга насока.

— Извинявай Слави, знам че ме покани на обяд, но трябва да си тръгвам приятелю. Може да сме близки приятели, но сте се събрали семейството. В момента не ми е мястото тук.

— Съжалявам, но няма да те пусна! Държа много на теб, и искам да останеш!

— Сине, остави човека! Прав е! Той не е от семейството! — намеси се майка му и запали цигара.

— Майко, много те моля, не се обаждай! Тази къща е моя, строена с пари от баща ми, а също и мои! Така че аз командвам тук! А колкото до съседа ми Петър, той е мой приятел, дори и нещо повече! Искам с чиста съвест да кажа пред всички, че го обичам като баща, тъй като не знам дали моя е жив! — и положи ръка върху рамото на съседа си.

Разказът е по действителен случай.

© Николай Пеняшки

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8186]

Последна редакция: 2008-06-14 22:56:37