Николай Пеняшки - Ноктюрно

На свой ред, Елена оценяваше поведението му, и неусетно се увличаше все повече към него. В свободните минути, мислите й се стремяха все повече към Борислав.

Започваше да мечтае тайничко за момента, в който ръцете му ще погалят тялото й, и ще се случи онова хубаво и нежно докосване, за което всяка жена мечтае.

Скоро желанието й се сбъдна. Борислав е покани у дома си, да послушат пузика. Беше обещал да й пусне страхотни мелодии, които откри в Интернет, и записа на отделен диск специално за нея.

Мислеше да и го подари. Въпреки че имаше моменти, когато спореха и не винаги стигаха до едно и също мнение, между тях се установи интимност, която им харесваше. Двамата до този момент, не бяха имали по-сериозни връзки. Но през тази нощ двата остри камъка някак притъпиха докосването, и успяха да преодолеят различиата си. Любовта извърши своето чудо, и двамата го усещаха и разбираха.

Неусетно лятото се изниза. Четирите месеца откакто се познаваха, им се струваха много повече. Често Борислав отстъпваше пред упоритостта на Елена, но когато грешеше в преценките и постъпките си, той деликатно й намекваше, че не е на прав път. Стремеше да избягват караниците и обичайните скандали, които останалите двойки имаха. Елена оценяваше това, и за нищо на света не искаше да загуби Борислав, макар че често се цупеше и правеше на сърдита.

— Винаги правиш нещата така, че да влезеш в сърцето ми, а аз понякога съм голям инат… Прости ми… — и го целуваше дълго, сякаш да го умилостиви.

— Такава си ми хитруша и лудетина… — усмихваше й се нежно той.

— А ти си несравним артист… Трябвало е да работиш в театъра! — весело го иронизираше.

— Аз ли?! Не обичам скандалите, а и те обичам повече отколкото си представяш, въпреки, че си доста ината, буйна и суетна дама, но ако не беше такава, сигурно нямаше да те харесвам толкова.

— Имали жена да не е суетна?! — правеше обидена гримаса, но с крайчеца на окото го следеше.

— Ти да не се разплачеш сега…, ела миличка! — и я притегляше в обатията си, а тя се сгушваше в него, и пъхаше ръце под ризата му. Започна едно лудо боричкане, което неизменно приключи в леглото. Двамата играеха с удоволствие всеки път, този техен спектакъл, и така любовта им беше още по-гореща и истинска.

Случи се голяма беда и прекъсна тези сладки моменти. Бащата на Борислав почина внезапно. Беше получил инсулт, и нищо не можа да му помогне. За няколко дни човекът си отиде, а за единствения му син това бе неочакван удар под пояса. Той обичаше баща си, и макар че не живееха в един град, често говореха по телефона, и споделяха много неща за живота си.

Борислав трябваше да замине в Бургас за погребението. Не знаеше дали Елена, ще иска да го придружи, затова реши да не я задължава, да пътува с него, ако сама не го пожелае. Тя държеше да бъде до него в този тежък момент, и отпътуваха заедно.

Майката на Борислав въпреки събитията и това, че бе съсипана от ненадейната смърт на най-близкия си човек, оцени присъствието на Елена позитивно.

Момичето на сина й, й направи много добро впечатление, и ги помоли да останат още няколко дни, докато свикне с положението, макар че едва ли се свиква лесно и бързо със самотата.

Вечерта Борислав заспа в обятията на Елена, измъчен и тъжен. Тогава тя за пръв път разбра, че го обича много, и пожела да бъде негова съпруга до края на живота си. Не му каза, тъй като момента не беше подходящ, но като се върнаха в София, му разказа за решението си. Той беше трогнат, от искренното й признание и реши, че е време да опитат да живеят заедно. Пренесе се при него.

Застанал до прозореца, Борислав гледаше първия сняг. А навън вятърът свиреше своето зимно ноктюрно за тях.

© Николай Пеняшки

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8219]

Последна редакция: 2008-06-17 21:01:43