Алън Кол - Завръщането на императора

— Сигурен съм, разбира се, че това трябва да бъде направено — каза той. — Всички говорихте много убедително. Но би било непрофесионално от моя страна, ако не изтъкна опасностите от подобно действие. Струва ми се, че е по-добре да не обръщаме внимание на ставащото. Вече сте наредили заглушаване излъчванията на заседанията из цялата Империя. Спрете дотук. Не давайте никакъв отговор. После оставете всичко да отшуми. Можем да ги арестуваме, когато пожелаем. Освен това самата атака може да даде обратен резултат. Собствените ни съюзници могат да се уплашат от нас. Но вярвам, че сте наясно с всичко това. Просто излагам съображенията си, така че никоя подробност да не остане неразгледана.

— Да вървят по дяволите съюзниците — изръмжа едната Краа.

— Ако не предприемем действия, някой глупак може да реши, че тези възмутителни обвинения са истина — допълни Малперин.

— Изпратете флота — извика Ловет.

Пойндекс изпрати флота. Но когато даваше заповедите, повика най-доверените си помощници. Много следи трябваше да бъдат заличени.

Искаше да изпревари събитията.

Имперски гвардейски капитан Хосфорд в оставка изкачи хълма, подпря се на тояжката си и изчака пет дълги минути, в които да успокои дишането си, преди да се отправи надолу към следващата долина и нагоре към следващия хребет. Хълмове, помисли си той. Хълмовете на проклетите Хималаи!

Не само че се чувстваше твърде дебел и твърде стар за тази задача, но и тя беше напълно безполезна и неблагодарна.

Имаше две вечни неща в Империята. Пистолетът и бомбата бяха доказали, че едното е смъртно. Другото бяха гурките.

Гурките бяха най-добрите воини, които който и да е свят можеше да роди, бил той човешки или не. Повечето хора се надяваха, че вид от по-смъртоносни убийци няма да се появи — или ако съществува такъв, ще застане така твърдо на страната на Империята, както гурките. Гурките и Империята бяха едно и също за милионите хора, които гледаха „живите“ предавания.

Тайният съвет искаше те да се върнат. По две причини: искаха телохранителите им да бъдат абсолютно верни и неподатливи на корупция, а същевременно така щяха и да легализират управлението си.

Това беше задачата на капитан Хосфорд.

Хосфорд беше — преди години, преди цял един живот — командир на гвардейците гурки в императорския дворец Аръндел. Беше многообещаващ офицер, с изгледи да получи висок пост — както всеки, избран за капитан на гвардията.

Службата изискваше всеотдайност, даваше твърде малко време за личен живот, както Стен се беше убедил, след като беше заменил Хосфорд на този пост.

Всичко се беше развивало добре до мига, в който Хосфорд се влюби. Безумно и безвъзвратно. До такава степен, че беше покрил стените на квартирата си със снимки на Маев. Маев никога не каза нищо, но Хосфорд разбра, че трябва да избира — службата или нея.

Използва всички възможности, за да се освободи. Военните не се отнасяха благосклонно към свой избраник, който променяше плановете, вече предначертани за него. Така че единственото назначение, което му бе предложено, беше изгнанически пост в пограничен свят.

Очевидно с кариерата му в Гвардията беше свършено. Той се оттегли от поста си, избра да не се записва отново в армията, когато Таанските войни започнаха, и тръгна да скита с Маев. Мислеше си, че това скитане е безцелно, но веднъж разгледа пътуванията си и осъзна, че те водят съвсем логично до Земята.

И гурките.

Гурките, оцелели след изпълнението на дълга си, може и да бяха богати, но Непал беше доста примитивна провинция. Кралят й твърдеше, че родословието му стига чак до времето, когато боговете на планината са били родени. Смяташе за свой дълг да защитава Непал и хората му. Страната беше свещено място — от върховете на Далагири, Анапурна и Джомолунгма до родното място на Гаутама Буда в долината Ламбини. На практика това означаваше, че непалците бяха активно разубеждавани да станат твърде „цивилизовани“. Вече не умираха от същите болести и туберкулозата не беше ендемична, а средната продължителност на живота им се беше увеличила — може би не според „цивилизованите“ имперски стандарти, — но продължаваха да водят трудно и примитивно племенно съществуване. Хосфорд искаше да им помогне.

Не му беше разрешено да се засели в Непал — чужденци не се допускаха в страната, освен съвсем малък брой туристи, и то за кратко. Двамата с Маев се установиха в Даржилинг, в близката провинция Гуркали, някога част от отдавна разпокъсаната страна, наречена Индия.