Радослав Колев: Хлебарката

В тези мигове г-н Пиаченца губеше себе си в себе си. Просто седеше с широко отворени очи без да смее да помръдне или не дай си Боже да вдиша дълбоко за да не нарани крехкостта на тази нежна ефирна птица, да не я опетни с дъха си на пица и мазен чипс. Тези мигове му носеха нещо, което беше близко до едно друго нещо, наречено щастие и в чието съществуване г-н Пиаченца никога не бе имал възможност да се убеди.

После изведнъж, така внезапно, както бе започнала, музиката секваше. Г-н Пиаченца бавно наместваше измеренията на стаята във визията си и потъваше отново в света на мазния чипс, перверзните ученички, безкрайните сапунени опери и слабоумните телевизионни състезания.

Когато чуеше меките стъпки тичаше задъхано до вратата и наблюдаваше през шпионката малкото красиво създание, което слизаше или се качваше по стълбите на път или на връщане от училище. Тя беше красива като ангел и г-н Пиаченца вярваше, че тя е неговия личен пазител. Имаше изящна светла коса на буйни къдрици и очи сини и бистри като езеро, а и голяма тежка чанта, огромна, съпоставена с крехкото й телце.

Тя беше тази, която свиреше на пианото и г-н Пиаченца беше влюбен в нея. Но никога не би могъл да й го каже. Не, никога, никога — по-скоро би умрял. Засечаха ли се някой път по стълбите той губеше и ума и дума, кръвта пулсираше в главата му и той не можеше да каже думичка дори. Не можеше да си поеме въздух.

Ето една друга история. Веднъж г-н Пиаченца завари в кухнята една малка-мъничка хлебарка. Но може би е редно първо да разкажем на любознателния читател за странните привички на г-н Пиаченца. Върху хладилника във възхвала на Бога се издигаше нещо, което г-н Пиаченца гордо наричаше „дървото на изкуплението“. Това беше един огромен разклонен кактус, върху чийто бодли г-н Пиаченца бучеше хлебарките, които редовно залавяше в кухнята, надвесени над малките трохички, и ги оставяше там да си умират с дни.

Дървото на изкуплунието като че ли беше живо, защото непрестанно мърдаше, а когато нечии крачка спираха да шават, овакантеното място мигом биваше заето от нова жива хлебарка.

И така нашата малка мила хлебарка беше толкова сладка — г-н Пиаченца дълго време я мъдри пред един от бодилите, но накрая не я набучи, а започна да й говори като на малко дете.

Много скоро нашата славна хлебарка стана най-добрия приятел на г-н Пиаченца и той редовно й говореше. Купи й аквариум. Носеше й разни мухички и червейчета и я хранеше с тях, галеше я или я взимаше със себе си пред телевизора и безкрайните сапунки. Колкото повече ядеше нашата малка-мъничка хлебарка, толкова по-голяма ставаше. А колкото по-голяма ставаше, толкова повече ядеше. Много скоро, тя разчупи аквариума, защото отдавна вече бе преварила размерите на плъх и скоро щеше да стигне тези на куче. Г-н Пиаченца се принуди да й скове дървена кошарка, в която я люлееше, приспивайки я нощем.

Дните летяха един след друг, носени на мелодията на пианото. Г-н Пиаченца вече хранеше Хлебарката с плъхове и улични котки, а нерядко и тя сама си ги набавяше. Кога излизаше ли? Ами че късно нощем, когато г-н Пиаченца дълбоко спеше. Тя вече му стигаше до кръста.

Веднъж докато я галеше г-н Сет забеляза огромния й еректирал член. Той му напомни за садо-мазо филмите, които понякога гледаше и където хора в кожени маски се разхождаха полуголи, а между краката им стърчаха огромни черни пениси, също като този. Беше нощ-вълшебна нощ, а огромния твърд черен и лъщящ пенис се поклащаше бавно — г-н Пиаченца уплашено скочи от мястото си и се оттегли пред телевизора. В стаята се чуваше тихо настоятелно тропане, но г-н Пиаченца не влезе там. Ситни и горещи капчици пот се стичаха по челото и врата му, оставяйки след себе си влажни бразди.

Веднъж в квартала изчезна скитник. Вестниците писаха за това, а предната нощ г-н Пиаченца бе чул от стаята мляскащи звуци. Но не посмя да влезе. През нощта може и да беше плакал въпреки че на сутринта нищо не помнеше, а когато утрото на следващия ден обагри стаите в сияйна пелерина, той се осмели да влезе и закова прозорците. После се отдаде на музиката.

Една гореща нощ, по-гореща от всяка друга, г-н Пиаченца влезе в стаята да си побъбри с хлебарката, но още на вратата се спря. Тя беше там, по-огромна и заплашителна от всякога с мастиленочерно туловище, по което играеха сенки, трепереше неистово, а твърдия и еректирал огромен пенис се поклащаше в такт.

Г-н Пиаченца избяга от стаята и барикадира вратата с дивана. Седя дълго потен и треперещ, докато странни звуци привлякоха вниманието му. Някъде отгоре се чу нещо като приглушен детски стон след това влачене на нещо тежко по паркет. Представи си члена — големия, грамадния черен пенис, който с лекота троши стъклото на прозореца, а после вниманието му бе привлечено от тихите ужасени писъци, които скоро замряха.