Даниела Колева: Грешка

— Бавно с два пръста бръкни!

Силва му донесе своя. Дадоха му ги почти едновременно. Разгледа ги, ухили се самодоволно — подозрението най-сетне се удовлетвори:

— Хм, живеете тук незаконно, а?

Не му отговориха, Това, всъщност беше тяхното престъпление.

Дребничкият се върна:

— Чисто е — докладва той.

— Добре, да влизат с носилката. Качвам се с тях, ти пази тия.

Двама мъже в бели престилки изгледаха задържаните недружелюбно и последваха русия нагоре по етажите.

Силва едва устискваше сълзите си. Милен я гледаше тревожно, без да може да я утеши. Стояха така без представа за време, дребният ходеше нервно около тях. Тропот от обувки изпъди тишината. На горната площадка се появи носилка с млад, едър мъж, който стенеше. На пуловера, в областта на гърдите, имаше малко червено петно. До носилката се буташе момиче и повтаряше:

— Простреля ха го, простреляха го!

Русият попита ранения и момичето, като сочеше Милен:

— Този ли беше? Познавате ли го?

И двамата отрекоха, преди да тръгнат към линейката.

Ченгето се подразни, че не успя светкавично да намери престъпника, а така пасваха на случая тези нелегални квартиранти. За да си върне осигуреното му от закона служебно достойнство, се озъби на Милен:

— Ще те проверя и само да открия нещо в досието ти, ще те намеря!

Само с унижения и заплахи можеше да контролира ситуацията, от която героизмът отдавна си бе тръгнал.

— Понякога стават и грешки… — смотолеви дребният преди да последва трагично нелепата процесия.

Пришпорено, разюздано и запенено унижението плющеше с камшици по уязвената Силва. Прислони се до рамото на мъжа си и тихичко заплака за него, за себе си, за всички по погрешка стъпкани хорица в този свят. Само уплахата не бързаше да си тръгне, мъкнеше се като дърта фльорца през уморените й сетива, докато накрая си намери място — легна между тях в студените завивки.

Милен се стараеше да я успокои:

— Недей, мило, нищо фатално не е станало!

Тя мълчеше и плачеше. Помилва разрошената му коса, която така безжалостно скубаха полицаите, притисна се до унизеното любимо тяло и поиска да заспи.

— Моля те, не се тормози — беше последното, което тя долови преди да се отпусне в мрачен полусън…

От неспокойния унес я извади нещо лепкаво и топло, заедно с познатата болка в слабините. Помисли си че кошмарът продължава, но все пак провери. В тъмното не виждаше ръката си, но разпозна кръвта. Преви се — болката повтори удара.

Милен се размърда и потърси Силва, която се опитваше да се измъкне от леглото. Попипа мокрото петно, после скочи разтревожен. Тя едва се крепеше, трепереща и премаляла, в очакване на следващия напън…

…После я носиха някъде, премижа от насочена светлина, разпозна бели престилки, чу някакви непонятни думи — спекулум… екартьор…

…Щеше да бъде първата й рожба…

Час по-късно, местният вестник събуди града с новината на първа страница:

…Раненият бил изнесен от тримата си приятели, които го качили в „Аудито“-то му и го оставили в дома му в град… Едва около два часа вчера пострадалият бил откаран в болницата от близките му. Простреляният е 23-годишният И.Н.Стефанов. Полицията е задържала и останалите трима нападатели, по случая е образувано следствено дело.

© Даниела Колева

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1740]

Последна редакция: 2007-04-29 13:45:53