Ърскин Колдуел: Пътуващият проповедник

— Май че е така — каза Клей.

Том отново се огледа и изпъна врат, за да се взре през хола на задната веранда. След миг той се изправи и намигна на Клей.

— Ето го, идва.

Изчакаха Саймън да стигне верандата. Когато видя Том Роудс, той се вгледа внимателно в него, сякаш искаше да се увери, че никога преди не го е виждал. Отиде до свободния стол при перваза.

— Как сте? — каза Том.

Саймън наведе глава напред и се загледа надолу към Том. По загрубялото му лице се разля усмивка.

— Вие сигурно живеете наблизо?

— Нагоре по потока — отговори Том. — Казват ме Том Роудс.

Саймън се настани удобно в стола и вдигна крака на парапета.

— Чудесна пролет! — каза той.

— Екстра е за април — му каза Том. — В Роки Комфърт истинската жега хваща чак през юни и юли.

Слънцето напичаше безмилостно къщата и двора. Беше някъде между девет и десет часа и температурата в сянката на верандата достигаше осемдесет и пет градуса 3 3 по Фаренхайт. . Към средата на следобеда щеше сигурно да стане деветдесет и пет.

— Клей ми каза, че сте проповедник — продължи Том. — Чини ми се, че не лъже.

— Проповедник съм, да — потвърди Саймън — Е, това е срамота, майка му стара!

— Защо да е срамота? — попита Саймън и се изпра ви на стола.

— Имам нещо за пийване в колата и ми се щеше да го пийнем в компания. Но щом сте проповедник, май ще трябва да си продължа пътя и да си го пия сам. Чувал съм, че проповедниците не обичат царевична ракия. Саймън се засмя и погледна Клей.

— Тръгнах за Макгъфин — обясни Том. — Таман да изляза от къщи, жена ми идва на вратата и вика: „Том, забравяш дамаджаната за меласа.“ И аз наистина я бях забравил. Но сега дамаджаната е при мене, само че няма да можем да си пийнем в компания.

— Не съм чувал някой да пие меласа — каза Саймън.

— Не е такава работата, проповеднико. Ще знаеш, така става винаги, че аз обърквам двете дамаджани.

— Царевична ли, викаш? — попита Саймън и облиза устни.

— Най-добрата в Джорджия, като роса! — каза Том — Сам си я правя горе при потока.

— А да не би да си взел вместо нея дамаджаната за меласа? Да не би, щом жена ти е напомнила за дамаджаната за меласа, наистина да си ги объркал двете?

— Майната му! — каза Том. — Има си хас да си прав, проповеднико. Я да ида да видя!

Той стана и изтича надолу по стълбите. Когато стигна портата, Саймън напусна верандата и го последва. Клей се затича подире им.

Том измъкна дамаджаната изпод задната седалка и я разклати. Лицето му грейна в усмивка.

— Ти ме изплаши, проповеднико — каза той, — наистина ме изплаши. Така ме обърка, че не знаех какво да мисля. Но всичко си е наред, както си знаех отначало. Дамаджаната за меласа си е все още в къщи.

— Та викаш царевична? — заинтересува се Саймън, приближи се и подуши тапата.

— И отлежала — настоя Том. — Сам съм си я правил и ще знаеш, разбирам от добра росица!

— Това е наистина мъжко питие.

Том и Клей отидоха под магнолиевото дърво и се канеха да седнат на сянка. Саймън остана сам.

— Понеже си проповедник — каза Том, като разклащаше течността в трилитровата дамаджана, — чини ми се, че не щеш да пийнеш джорджийска роса.

Саймън седна между тях и изблъска колената им, за да си направи място.

— Шугър му хареса — каза Клей. — Чини ми се, че и царевичната ракия ще му хареса.

— Майка му стара! — каза Том с престорена изненада. — Така ли? Никога не бих помислил такова нещо, проповеднико. Че то, щом е тъй, тогава и аз да стана проповедник!

Той извади тапата и я подаде на Саймън, но Саймън я подаде на Клей, вкара вдървения си палец в стъклената дръжка и обхвана дамаджаната с ръка. Повдигна леке лакът и остави безцветната течност да забълбука в гърлото му. Когато я подаде на Клей, от дамаджаната липсваше цяла пинта 4 4 пинта — 454 гр .

Клей избърса с ръка гърлото на дамаджаната и отпи седем-осем глътки. Когато му дойде ред, Том не избърза. Щом ставаше въпрос за пиене, той не обичаше да го карат да бърза. Сложи дамаджаната на земята между краката си и я погледна.

— Та ти искаш в неделя да държиш проповед в училището, а, проповеднико? — каза той.

— Точно така, братовчеде — каза Саймън.

— Майната му — обеща Том. — На всяка цена ще дойда да те чуя. Не бих изпуснал такова нещо ни за пари, ни за любов.

Вдигна дамаджаната до устата си. Погълна малко повече и от Клей, и от Саймън. След като свърши, сложи тапата и я натика с юмрук.

Априлското слънце прежуряше по листата на магнолиевото дърво над главите им. Небето беше синьо и безоблачно; и тоя ден щеше да бъде горещ. Към два часа следобед слънцето щеше да пече страшно.