Ърскин Колдуел - Пътуващият проповедник

— Има за всекиго да помирише — каза той и извади тапата.

Подаде дамаджаната най-напред на Лорен. Тя отпи и направи гримаса на дамаджаната. След това Том я подаде на Саймън и Клей трябваше да му я измъкне, защото го беше страх, че Саймън ще изпие всичко. Когато дамаджаната се върна при Том, беше останала само една глътка. Той я довърши и захвърли дамаджаната на земята.

Лорен изтича преди тях в къщата. Другите бяха само на няколко крачки зад нея. В стаята на Дийн и Клей лампата беше запалена на масата и Дийн стоеше до нея. Беше чула шума още, когато бяха дошли и ги беше гледала през предния прозорец.

— Отдавна не съм те виждала, Дийн — каза Лорен. — Пораснала си оттогава.

— Не знаех, че ще се върнеш — каза Дийн и поглеждаше към Клей. — Мислех, че ти…

— Дошла е само на гости, Дийн — намеси се Том. — Дошла е само за няколко дни, да си види познатите.

— Върл е долу при Сюзан — каза Дийн и тръгна към вратата. — Ще ида да го доведа. Страшно буен е.

Клей я спря и я бутна към стаята.

— Остави хлапето да спи, Дийн — каза той. — Утре Лорен ще има достатъчно време да го види.

— Иска ми се да го видя — каза Лорен. — Година и повече не съм го виждала. Много ли е порасъл, откак заминах?

— Малко — каза Клей. — Утре сутринта първо ще ти го доведа. А сега седни и си почини малко.

В това време другите си бяха намерили столове. Всички седнаха освен Дийн; тя остана да стои до масата.

— Я седни, Дийн — каза Клей, протегна крака и сплете ръце на врата си. — Тука сме си все свои хора. Ще ти се изморят краката да стоиш права, я седни!

— Страшно особена миризма имате — каза Дийн.

— Знаеш ли къде я открих? — попита Том, като посочи Лорен. — Отгатни къде я открих, Клей!

— Къде? В града ли?

— В самия Макгъфин. Стоеше на ъгъла пред бръснарницата и говореше с няколко момчета, когато минах оттам. Щом ме видя, веднага ме попита как може да те намери. Казах й тука, у дома ти; тогава ме попита дали може да дойде с мене. И ето ти я! Същата стара Лорен, Клей! Майната му, като я виждам тука и си спомням за добрите стари времена.

— Много се радвам да те видя, Лорен — каза Клей. — Смяташ ли да останеш повечко?

— О, не знам — засмя се тя, поглеждайки Том. — Няма ли да имаш нещо против, ако постоя, а?

— Радвам се, че си тука, Лорен… Само дето ми е малко глупаво да седя у дома с две от жените си. Пък и може да не е законно или нещо такова. Не знам какво пише в закона за тази работа?

— Всичко е наред — успокои го Том. — Нали Саймън е проповедник! Ще може да уреди работата. Нали, проповеднико?

Клей погледна загрижен към Саймън в другия край на стаята. Не можеше да си представи какво би могъл да уреди Саймън.

— Можеш да уредиш работата, нали, проповеднико? — настоя Том. — Можеш, нали?

— Кой? Аз ли? — каза Саймън, като дойде на себе си. Дълго се бе взирал в Лорен и беше забравил, че има и други хора в стаята. — За мене ли говориш?

— Няма какво да се урежда — каза Лорен. — Не съм се върнала да причинявам неприятности. Дойдох само да видя Върл и да разбера дали е добре.

— Взел съм му едно лекарство — каза Клей. — Не се безпокой за Върл. Толкова лудува по пътя, че нямам никаква грижа за него.

— Вече е на шест години — каза Лорен.

— Толкова ли е? — попита Клей. — Съвсем съм забравил.

— Като гледам Лорен да седи тука и си спомням за добрите стари времена — рече Том и потри ръце. — Много се радвам да я видя отново.

— Сигурно ти харесва да живееш в Джаксънвил — каза Клей. — Сигурно е много хубаво да живееш в голям град.

— О, не е лошо. Но понякога омръзва. Допреди три месеца работех в един универсален магазин и трябваше да престана. Не можех да издържам повече. Нощем не спях до късно и това ме правеше сънлива през останалото време.

— Брей, че магазините там и нощем ли са отворени? — попита удивено Клей.

— О, не можеш да разбереш — каза тя. — Работех в магазина целия ден и след това почти всяка нощ не спях. След известно време стана така, че не си лягах преди три-четири часа всяка нощ. Затова трябваше да престана да работя в магазина.

— Защо тогава не си лягаше рано?

— О, Клей, не можеш да разбереш. Като почнах да работя в универсалния магазин, през цялото време взеха да се мъкнат мъже и да ми определят срещи за нощта. Тогава стана така, че не можех повече да стоя цялата нощ и да работя целия ден.

Клей поклати глава. Не можеше да разбере за какво говореше Лорен. Огледа другите в стаята. Всички те, включително н Дийн, имаха вид, сякаш знаеха точно за какво говореше Лорен. Том се хилеше.