Ърскин Колдуел - Автомобилът, който не вървеше

— Хайде да потопим кучия син в реката! — предложи един от секачите.

— Да го вържем за някой дънер — да го изядат рисовете! — каза друг. — Тоя бъзлив задник няма да се удави: той си е жаба по рождение.

— Мол ще го спипа тия дни под дървото си — каза Сандерсън, бригадирът. — Дайте го на Мол!

Мол подви крака, седна и нищо не каза.

Скот беше достатъчно благоразумен и като се прибереше в колибата си след вечеря, не се показваше до сутринта. Знаеше си, че за пет минути с него може да бъде свършено.

Но ето, че в края на шестата седмица Скот, както досега, си беше все още цял-целеничък. Старателно се пазеше, като шаваше из гората и след мръкнало се скриваше.

В това време двама от дърварите решиха: Скот не Скот, да избягат от гората. Никому нищо не казаха и се приготвиха да се измъкнат сами. Скот си беше в бараката, миеше се за обед, а те двамата се довлякоха до реката и отплаваха с едно кану.

Няколко минути по-късно всички седнаха на масата и Скот забеляза, че ги няма. Извика Мол и още един секач и тримата се втурнаха към реката. Бегълците бяха вече на половин миля по течението и гребяха като луди. Стърчаха прави в лодката, внимаваха да не се натъкнат на потънал дънер или камъни, а ръцете и греблата им се мятаха като крила на вятърна мелница, връхлетяна от смерч.

— Взимай едно кану, Мол, викни си един човек да ти помага и да ми доведеш тия проклети канадци! — заповяда Скот, ругаеше и тъпчеше по брега.

Мол махна на най-близкия от мъжете и без да рекат дума, отплаваха. От всички в лагера Мол беше й най-големият, и най-силният. Другият само управляваше.

На около две и половина мили оттук реката течеше права, без завои. Пролетно време и лете свличаха по нея трупите до фабриката. Зиме замръзваше на дълбоко, покриваше я четири педи лед и тогава на отиване и връщане дърварските бригади минаваха по нея.

Скот прати да му донесат бинокъла.

Мол и другият се впуснаха по реката след бегълците. И в двете лодки хората въртяха веслата като безумни. Лодката на Мол се носеше над водата с бясна скорост. Нямаше съмнение, още миля и ще настигне другите. Мол и другарят му на кърмата приклекнаха, за да бъдат по-близко до водата. Тяхното кану летеше по течението, а бялата пенеста следа след него се разтягаше до двата бряга. Донесоха на Скот бинокъла.

— Ще ги науча аз тия проклети канадци как се бяга от работа! — извика Скот и отскубна бинокъла от ръцете на човека.

Двете лодки се приближиха на дванайсет дължини една от друга. Първата се беше отдалечила на около миля и четвърт. С всеки мощен удар на веслото Мол я настигаше. Скот долепи бинокъла до очите си и застина. Дърварите се струпаха край брега да видят как Мол ще настигне другите и напрягаха очи в далечината. Струваше си да се погледа: Мол сигурно ще им подържи главите под водата и преди да се удавят, ще ги метне на лодката и ще ги доведе обратно. Скот им бе измислил вече такава работа, че всякакво упорство щеше да им се изпари от главите.

Лодката на Мол съвсем се приближи до първата. Бегълците продължаваха да гребат е всичка сила, но Мол потапяше веслата все по-бързо.

В следващия миг лодките застанаха нос до нос, на едно гребло разстояние помежду си. И тогаз в настъпилата суматоха всички видяха, че Мол ги задминава, а първата лодка остава зад него на цяла дължина.

— Мръсната му кожа, син майчин!… — изпсува Скот и запрати бинокъла в скалите. Беше тъй разгневен, че и да приказва не можеше. Мол го бе надлъгал! Той извика на мъжете наоколо и ритна е ярост счупения бинокъл на брега. — Кучи син, неговата…!

И двете лодки изчезнаха от погледа. Сега вече втората се намираше на половин миля пред първата.

Скот заповяда на секачите да се върнат в гората. Като остана сам, той тръгна бавно към лагера. Мол Андерсън го беше изиграл, и то тъй ловко!

На следния ден Мол се прибра рано след обед в къщи и отвори вратата на колибата. Кучето спеше под бараката и щом го надуши, скочи. Мол запали огън — да сготви нещо — и за себе си, пък и за кучето.

Хапнаха, после Мол взе банджото и избута автомобила от сайванта, по улицата, до хотел Пенъбскот. На верандата в стола-люлка седеше Сайни. Като видя Мол да бута насам автомобила, тя се облегна и се залюля още по-бързо.

Пред хотела Мол спря. Отвори вратата, преместиха се с кучето на задната седалка, сетне тръшна вратата и грабна банджото. Мол засвири за Сайни.

Кучето се сви и заспа. Мол задрънка небрежно:

Ди н г-а-л инг дран дрън… дин г-а-л и н г дран д р и н!