Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Спасих те! — радостно ми съобщи Стас, а аз жално изхлипах.

— Ей! — разтревожи се мъжът, тъй като вероятно се изплаши, че ние веднага ще тръгнем и ще го оставим без мечтаната стотачка. — А защо дойдохте?

В този момент вече бях успяла окончателно да дойда на себе си, въздъхнах, погледнах към мъжа, а после — към Стас, след това се извърнах и с това дадох да се разбере, че смятам всички въпроси за безсмислени. Ала Стас реши да се презастрахова, но попита нещо доста по-различно от онова, което очаквах да чуя от него:

— На кого си дал паспорта си, за да регистрира колата си?

— На никого! — изненада се Конюши. — Веднъж си изгубих паспорта, но беше преди две години. Сетне направо се изтормозих, докато си извадя нов.

Това беше нещо, на което повярвах изцяло.

— А имаш ли един такъв познат… — Последва описание на младежа с хондата, в което аз внесох няколко корекции, тъй като го бях виждала, а Стас го описваше по чужди думи.

Мъжът първо помисли малко, после зададе уточняващи въпроси, сетне отново се замисли, изобщо отнесе се отговорно към задачата, но не можа да си спомни никого, който да прилича на описания човек. Накрая Конюши получи стотачката си и заситни към магазина, а Стас се въодушеви, макар че лично аз не виждах никакъв повод за това.

— Да вървим! — изкомандва той и седна зад волана.

— Къде? — полюбопитствах.

— Там, където се срещнахме с онзи тип за втори път. Ако ни провърви и се окаже, че живее в същия вход…

— А ако не ни провърви?

— Проблемите трябва да се решават в момента на възникването им.

След половин час спряхме до блока, който ни интересуваше. Мислех си, че се бях скрила от дъжда в първия вход, но Стас уверено ме поведе към втория. А тъй като тогава младежът се качи нагоре по стълбите, ние също се качихме там и започнахме да обикаляме апартаментите на втория етаж.

Късметът ни застигна още в първия апартамент. Вратата ни отвори дама на неопределена възраст с оранжеви коси, дълъг нос и пронизващ поглед. Щом ме видя, тя строго се смръщи, сетне премести поглед към Стас и лицето й видимо просветна.

— Здравейте! — каза напевно жената, сложи ръка на кръста си и кокетно се усмихна, като по този начин заприлича на самка на крокодил в любовен период.

— Здравейте! — възкликна Стас, сякаш цял живот с нетърпение бе очаквал срещата с тази оранжевокоса особа. — Търсим един младеж, който има хонда, той е идвал тук. Исках да кажа, че е идвал във вашия вход. — Говореше бързо, като не даваше възможност на дамата да се опомни, и завърши така: — Сестра ми си е забравила в колата му една чанта с документи. Може да има неприятности в службата си.

На това място се досетих, че трябва да вляза в ролята на сестрата, и вяло се усмихнах. Мадам се облегна на рамката на вратата и се замисли.

— Не зная — натъжено заяви тя след около минута. — На два пъти видях една светла кола пред входа, но дали беше хонда или не… не ги разпознавам кой знае колко. От съседите само Сидорови имат кола — един запорожец, преди няколко дни се повреди. Може някой да е идвал при Вера, която живее отсреща. Или да е бил квартирантът на Сергеевни. Сигурно е бил той… Елате с мен! — изкомандва ни тя. — Сергеевна си е вкъщи, преди около четиридесет минути видях през прозореца, че се прибира.

Мадам решително се отправи към съседната врата, а ние тръгнахме след нея. Отвори ни жена на около петдесет години.

— Здрасти! — поздрави я оранжевокосата. — Квартирантът ти вкъщи ли си е?

— Премести се — горестно съобщи домакинята и попита, отправяйки въпроса си към нас: — Да не би да търсите квартира?

— Търсят твоя квартирант, момичето си е забравило някакви неща в колата му.

— Кога се премести? — попита Стас.

— Вчера. Обади ми се, дойде при мен в работата ми и ми върна ключовете. Толкова добро момче беше, никакви грижи не ми създаваше. Ама взе, че се премести.

— А къде се премести? — попита отново Стас.

— В Абкан — ощастливи го с отговора си тя. — Той е оттам, а тук беше дошъл по някаква работа.

— Дълго ли живя при вас?

— Половин година. Никакви грижи не ми създаваше…

— А знаете ли адреса му в Абкан?

Погледнах със съмнение Стас, тъй като нямах никакво намерение да ходя в някакъв си Абкан. Всъщност ако това можеше да помогне на Рита…

— Адресната му регистрация е тукашна — каза жената. — Един негов приятел го беше записал в общежитие, но той не искаше да живее там и беше прав — защо трябва да се мъчи, след като има пари да си наеме квартира?