Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

Този въпрос ужасно ме изплаши и аз жално изврещях:

— Ама те бандити ли бяха?

— Истински бандити. С гнусни мутри, а пък речникът им… Абе изобщо трябва да направиш всичко възможно това повече да не се случва.

— Ти каза ли им къде живея?

— Не. Казах им, че нямам никаква представа къде се намираш. И че сама идваш да си взимаш парите всеки месец на пето число. Май че ми повярваха. Но въпреки това цялата се треса от нерви.

Аз й се извиних и започнах да гадая на кого бих могла да притрябвам чак толкова. Стас знаеше къде да ме намери, тролейбусният крадец едва ли ме издирваше, за да ми върне петстотинте долара, така че оставаха само участниците в обира, но и това не звучеше логично, тъй като Слава нямаше никаква причина да ме търси.

— Глупости! — измърморих след дълъг размисъл.

— И това ми било глупости! — развика се Рита. — Само бандити ни липсваха. Не, ти незабавно трябва да се омъжиш…

Махнах с ръка и набрах телефонния номер на Стас.

— Искаш ли да ти върна парите, които ти дължа? — попитах свадливо, след като чух краткото да.

— Маня, ти ли си? — страшно се зарадва той.

— Питам дали искаш да ти върна парите, които ти дължа.

— Не ми дължиш нищо. Имам предвид — за колата. Но раната, която нанесе на сърцето ми…

— Ако имаш проблеми със сърцето, ще е по-добре да се обърнеш към лекар. Както искаш, утре вече няма да имам пари. И ако не искаш да си ги получиш днес…

— Хайде да вечеряме заедно и ще смятаме, че сме квит. Какво стана със Сева, заподозря ли нещо?

— Май че не е…

— Прекрасно! В колко часа да дойда да те взема? Разбрахме се да се видим в седем часа и се сбогувахме. Рита изслуша разговора ни, кимна със задоволство и напусна стаята ми, а аз отново се съсредоточих върху проблемите си, защото животът продължаваше да ме върти на шиш. Не ми стигаше това, че изгубих паспорта си и петстотин долара, ами сега се появиха и някакви бандити. За какво ли им бях притрябвала? На това място си спомних разговора си с чичо Витя и ме обзе отчаяние. Ами ако слуховете за моето наследство бяха стигнали до ушите на бандитите, а тези идиоти бяха решили, че четиристотинте хиляди долара съществуват в действителност и сега бяха обзети от желанието да се сдобият с тях? Ох, майко мила… чичо Витя беше прав, че трябваше да изчезна оттук. Нямаше как да докажа на тези глупаци, че нямам пукната пара. Толкова много се разстроих, че почувствах належаща нужда да полегна, а скоро след това задрямах, тъй като на нервна почва винаги ме теглеше на сън.

Събудих се от звуците на звънче, т.е. помислих си, че звъни звънче, но когато отворих очи, не чух нищо и започнах да разсъждавам какво ли означава всичко това. В смисъл — как можех да изтълкувам този звън: като предзнаменование за щастие или като предупреждение за поредните неприятности? Въпреки че звънът не беше тревожен, а съвсем нежен, аз се спрях на втората възможност и се натъжих. Изведнъж до ушите ми достигна нечие кискане, станах и надникнах в хола. Кискаше се Рита, облегната на стената и отметнала глава назад, а Сева бе клекнал на колене в краката й и й говореше нещо, което, изглежда, й доставяше удоволствие, след като тя се смееше. Като цяло сцената бе доста комична, ала аз се преизпълних със завист. Макар Сева да беше кретен и въобще мътна личност, той сигурно обичаше Рита, иначе едва ли щеше да пълзи на колене пред нея.

Размишлявайки над чуждото щастие, аз си спомних за Стас, преместих поглед към часовника и установих, че трябва бързичко да се приготвя. В седем без три минути той ми се обади и обяви, че ме чака долу, което аз и без това знаех, тъй като видях как колата му влезе в нашия двор. Рита надникна от стаята си, огледа ме от главата до петите, кимна със задоволство, а след това ми напомни:

— Не забравяй, че трябва да се омъжиш. И още нещо — опитай се да не преобръщаш съдовете върху себе си.

Целуна ме бързешком и аз излязох от апартамента. Щом ме зърна, Стас се втурна към мен.

— Маня, ти си красавица! — заяви с вид на познавач.

— Разбира се — не се впуснах да споря аз, — само че това не облекчава живота ми.

— Какво искаш да кажеш?

— Нямам никаква полза от това.

— Не си права… на мен например това ми харесва.

— Искам да се омъжа — обявих аз с намерението да по-охладя страстите му, но на него дори и окото му не трепна.

— Предлагам ти сърцето си. И ръката си естествено. Но това изобщо не е всичко — към тях спадат и куп други достойнства, които можеш да оцениш още днес, без да чакаш до сключването на брака ни.